Катастрофално изглежда положението в страната с психичната помощ за младите хора. 80 на сто от българските младежи не знаят къде да потърсят помощ в случай на психични проблеми. Това показва национално представително изследване за менталните рискове пред младите хора в България, проведено от агенция "Тренд" по поръчка на сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите".
Насилието и зависимостите са тревожно силно разпространени проблеми за младежите в страната. 25 процента са се сблъсквали с физическа агресия, 21 процента - с агресия в интернет, 19 процента - с домашно насилие, 5 процента - с кибертормоз, 3 процента – със сексуален тормоз. Обезпокоително широк е кръгът от зависимости, за които признават младите, анкетирани в изследването - алкохол (37 процента), цигари (24 процента), храни (15 процента), хазарт (15 процента), марихуана (7 процента), наркотици (4 процента) и др.
При такива проблеми би било нормално да очакваме, че младежите ще търсят професионална помощ. Не е така. Мнозинството – 58 на сто, търсят психологическа подкрепа от семейството и роднините. а 47 на сто се обръщат към приятели. 3 процента търсят онлайн източници за самопомощ. При специалисти – психолози, терапевти и др., се осмеляват да отидат едва 2 процента.
Една от причините за това е, че младите дори не знаят към кого да се обърнат за специализирана помощ. Фрапиращо е, че 80 процента от анкетираните просто не са запознати с възможностите за подкрепа, които държавата и неправителствените организации оказват в случай на психични проблеми. 60 процента смятат, че институциите осигуряват слаба или никаква подкрепа в това отношение, а 33 процента не могат въобще да преценят какво е състоянието на този вид услуга в България. Но очакват помощ - 46 на сто искат повече програми за психологическа подкрепа в училищата и университетите, 35 на сто - улеснен достъп до професионална помощ, 34 на сто - кампании за информираност и превенция на зависимости и т.н.
"Младите хора са системно неглижирани. Тази картина (резултатите от изследването – бел.а.) е натрапчиво, хронично с тези показатели от десетилетия. Обществото ни игнорира бъдещето", алармира клиничният психолог Пламен Димитров, който участва в представянето на изследването. Той посочи, че тези данни трябва да се анализират, да се направи пълна ревизия на системата, за да се прецени какви програми за психологическа помощ да се създадат и да действат, независимо от това кой управлява държавата, тоест, да се поеме дългосрочно отговорност за проблема.
Димитров напомни, че държавното здравно осигуряване в България не покрива психологическата помощ. А точно младежите са групата, в която профилактиката и превантивната дейност дават най-добри резултати. "Младите хора имат проблеми, които не се решават системно. България има нужда от цялостна програма за психично здраве. Българското общество не просто е тревожно, а страда", обобщи лекарят.
Калина Крумова, която оглавява сдружението "Мрежа за развитие на личността и талантите", подчерта ролята на семейството, на което според данните основно се опират младежите, когато имат нужда от подкрепа. "Ако семействата сме опора на децата си, това поставя въпроса дали винаги сме позитивен ролеви модел", изтъкна Крумова.
