Поне двама от всеки петима българи са се срещали с психични разстройства като депресия, хранителни разстройства и др.
Това се казва в експериментално изследване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено в навечерието на Деня на психичното здраве - 10 октомври. Проучването е важно и защото е на двевен ред въпросът за психологическите последици от ситуацията с коронавируса.
Резултатите показват, че значителна част от българите имат старомодни и дори ретроградни схващания за за психичните проблем. Например за 37% от анкетираните зависимостите са просто липса на достатъчно воля. А 12-13% от анкетираните смятат, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или срам. 25% са убедени, че не е нормално мъжете да плачат.
45%, или почти половината от анкетираните, казват, че ако у нас някой признае психичен проблем, околните ще започнат да го отбягват. Това показва подценяване на различните типове зависимости като реален обществен проблем.
63% от анкетираните смятат, че хората с различни зависимости (алкохол, наркотици и др.) всъщност страдат от заболяване, а 37% твърдят, че им липсва воля да се преборят с порока.
Като цяло се наблюдава по-скоро убеденост, че различните зависимости могат да бъдат преодолени - 77% вярват, (е, че че зависимостта от храна може да бъде преодоляна, 76% смятат така за цигарите, 61%- за пиенето, 48% - за хазарта. Специално за наркотиците делът на оптимистите е по-малък от този на песимистите: 42% срещу 47%. Очевидно, тъкмо наркотиците са възприемани от обществото като "истинска зависимост".
25% приемат твърдението, че хората с депресия просто трябва да се стегнат. Останалите 75% съзнават, че става дума за сериозен проблем и за нужда от помощ. Но наличие на една четвърт пренебрежителни отговори е свидетелство за определени нива на неразбиране.
Според 18% хората с психични разстройства като депресия и тревожност е по-добре да бъдат изолирани от обществото. 18% съвсем сериозно приемат иначе шеговитото твърдение, че всякакви смущения се решават с една ракия и малко повече сън.
55% от анкетираните вярват във взаимопомощта, но немалък дял от 45% са скептични. 61% смятат, че ако човек пие например антидепресанти, е добре да сподели с колегите си, за да помогнат. Но останалите 39% са на мнение, че това е личен проблем и не бива да се споделя, мъжете смятат, че това е лична територия.
18% определят опита за самоубийство като грях (докато останалите все пак го намират за знак за проблем), което се равнява на близо милион пълнолетни българи. 16% от запитаните приемат, че психологичен проблем трябва да се решава самостоятелно, а останалите все пак твърдят, че предпочитат споделянето. 25% ще кажат, че не е нормално мъжете да плачат, но останалите не мислят така.
Все пак по-голямата си част от българите са толерантни и информирани. Отношението към психичното здраве зависи от качеството на живота, групите с по-висок жизнен статус могат да си позволят внимание към темата, коментират авторите на проучването. Колкото по-висок е жизненият стандарт и образование, толкова по-вероятно е да си се срещал с леките психични разстройства. Възможно е да става дума за различна широта на кръгозора, респективно различна степен на осъзнаване и назоваване на проблема.
Хората с по-благоприятен статус смятат, че различните зависимости могат да бъдат преодолявани. 65% приемат, че при психичен или емоционален проблем е най-добре да се потърси помощ от специалист. Естествено в тези отговори се разчита и голяма доза декларативност.
Не е малък обаче и делът на предпочитащите опора сред близки и приятели (21%) или другите опции. Видими са разликите в отговорите при групите в различните образователни и подоходни нива - позоваването на близки и приятели е по-присъщо за хората с по-лоша жизнена перспектива.
