Има ли смисъл да се тестваме за антитела за COVID-19 и колко реална представа за имунитета си можем да добием от тестовете, които много лаборатории вече предлагат? Тъй като много хора искат с тестове да се уверят в защитата си от вируса, било след преболедуването му, или след ваксинация, "Сега" потърси коментар по темата от д-р Цветелина Великова, специалист по клинична имунология.
"Тестовете, които използваме в момента за определяне на антитела, са пригодени основно за ориентир дали даден човек се е срещал с вируса. Те не се използват за диагностика на сегашна инфекция, защото, ако пациентът има антитела, инфекцията обикновено е преминала. Антитела могат да се образуват, дори човекът да е бил безсимптомен носител на вируса", обяснява лекарят. Но напомня, че не бива да забравяме възможността за фалшиво положителни и отрицателни тестове. "Негативните тестове не изключват напълно възможността за предишна среща с вируса, но силно намаляват тази възможност", казва тя.
Кога се проявява ефектът на ваксината?
За да започне имунният отговор, е необходимо време, поне 10-14 дни за произвеждането на имуноглобулин М и поне 20 дни за произвеждане на имуноглобулин Г, обяснява д-р Великова. "Клиничните изпитвания на ваксините показват наличие на антитела срещу спайк протеина след поне 10-14 дни с пик около 28-ия ден след първата доза. След поставяне на втората доза ваксина при двудозовите ваксини титърът (количеството) на антителата се повишава", казва имунологът.
Но именно тук има уловка. Повечето тестове за определяне на антитела използват реагенти, които да "хванат" каквито и да е антитела срещу вируса - срещу различни негови антигени. И това е приемливо, когато искаме да установим наличие на антитела срещу вируса след преболедуване. По отношение на ваксинацията обаче РНК и векторно-базираните ваксини създават имунитет срещу спайк протеина. Възможно е някои тестове за антитела да не установят именно антитела срещу спайк протеина.
Друго ограничение на тестването за антитела след ваксинация е, че с времето В лимфоцитите, които ги произвеждат, остават като спящи паметови клетки и намаляват секрецията на антитела. Това не означава, че ваксинираният вече не е защитен.
Д-р Великова обяснява, че не е нужно да се тестват антитела преди ваксинация, нито пък тестването след първата доза е определящо дали човек да си сложи и втората. "Каквито и количества антитела да има, се препоръчва да се изпълни ваксинационната програма. Само така ще се гарантира ваксиналната ефективност, изчислена в клиничните изпитвания. Наличието на антитела след първата доза ваксина не е опасно за поставяне на втората доза ваксина. Липсата на антитела след първата доза не означава, че човекът няма имунитет. Поради всички тези причини изследването на антитела преди и след ваксинация е само ориентировъчно, но не може да се използва за даване на препоръки дали човек да се ваксинира или не", казва тя.
Кой тест да изберем?
Има различни видове тестове за антитела, например т.нар. бързи, които казват само "има/няма". Количествените тестове са много по-точни в установяване на наличието на антитела, но въпреки това и по тях не могат да се правят категорични заключения какъв е защитният титър, който ни предпазва от инфекция, посочва лекарят. Различните производители на китове дават ориентировъчни количества и референтни граници за своите изследвания.
На въпрос каква е разликата между теста за общи антитела и този за вируснеутрализиращи, имунологът обяснява, че вторите са по-добър метод за определяне на нивото на защита, защото така се установяват антитела, които имат способността да блокират и унищожават вируса. Обикновено антителата, образувани след ваксинация, са именно такива. Вирусната неутрализация се измерва в проценти, като по-високият процент показва по-голяма способност за неутрализация, т.е. за обезвреждане на вируса при среща с него.
"Но тук трябва да имаме предвид, че защитни титри срещу различни представители на коронавируса са известни само при някои видове маймуни. За съжаление, при хората все още няма консенсус поради липса на достатъчно данни в това отношение. Имунният отговор след ваксинация е строго индивидуален и това е една от причините все още да не може да се каже със сигурност кога хората са защитени на база наличието на определено количество антитела", обяснява имунологът. И допълва, че динамиката на антителата е такава, че те намаляват след определен период, но при среща с вируса В лимфоцитите се стимулират и произвеждат бързо нови количества.
Кога човек е защитен?
Все още няма категоричен отговор на този въпрос. "Говори се за протективен титър, който представлява количеството антитела, което би ни предпазило от заболяване. Антителата могат да се образуват както вследствие на преболедуване, така и след ваксинация. При някои заболявания, като например хепатит В, протективният титър е известен. По отношение на SARS-CoV-2 обаче все още нямаме убедителни данни. Поради тези причини независимо от титъра на антителата се препоръчва спазване на противоепидемичните мерки", обяснява лекарят.
Много хора се питат и има ли разлика между антителата след преболедуване и след ваксинация. "По време на инфекция се образуват голямо разнообразие от антитела, буквално срещу всеки наличен антиген на вируса, докато при ваксинация - специфични срещу спайк протеина на вируса антитела. Не всички антитела, образувани по време на инфекция, са ефективни, по-голямата част от тях не са вируснеутрализиращи. Така че засега е известно, че при инфекция имунният отговор се "разпилява", докато след ваксинация той е насочен и силно ефективен. Нека не забравяме, че наличните тестове в момента не разкриват пълния ваксинален имунен отговор", казва д-р Великова.
Клетъчният имунитет - кога се формира, защо е важен и може ли да бъде потвърден с тест?
"Клетъчният имунитет е водещ при вирусните инфекции. Той включва клетките на вродения имунитет, както и на адаптивния имунитет (лимфоцитите). Образуването на антитела се осъществява от В-лимфоцитите, така че клетъчният имунитет е определящ изобщо да има синтез на антитела", обяснява имунологът. И допълва, че "още на седмия ден след инфекция или ваксина има активиране на специализирани лимфоцити срещу вируса. Изчистването на инфектираните клетки също се осъществява с помощта на клетките на имунната система. Антителата имат роля, разбира се, но тя е свързана с времето, докато вирусът е извън клетките. Антителата могат да блокират навлизането на вируса чрез рецепторите. А след заразяването на организмовите клетките, клетъчният имунитет играе основна роля да унищожи инфектираните клетки".
Вече има налични тестове за определяне на клетъчния имунитет след преболедуване или ваксиниране, но интерпретацията е трудна, обяснява лекарят. И повтаря, че освен това във времето лимфоцитите се задържат в лимфните възли, без да могат да бъдат намерени в периферната кръв. Това не означава обаче, че човек няма имунитет срещу вируса и не е защитен.
Колко време трае имунитетът?
"Данните показват, че имунитет след преболедуване се установява средно за 2-4 месеца, при някои дори 8 месеца. Дали са защитени преболедувалите и колко време, отново нямаме категорични данни. Важно е хората да знаят, че с увеличаване на времето след преболедуване се увеличава техният риск за повторно заболяване", казва д-р Великова.
Колкото до ваксините, до момента имаме потвърдени 6 месеца продължителност за имунитета след първите ваксинирани. Тези данни се обновяват постоянно. Надеждата е ваксината да осигурява защита поне 12 месеца, а най-смелите очаквания и надежди - до 2 години.
Какво да правим след първата доза "АстраЗенека"
Властите предложиха на хората с една доза "АстраЗенека" избор за втора доза между същата ваксина и "Пфайзер". Имунологът обяснява, че препоръката е да се завърши пълният ваксинационен курс с ваксината, от която са получили първа доза. Само така може да се разчита на установените по време на клиничните изпитвания безопасност и ефективност. На този етап смесването на ваксини е теоретично възможно, без обаче да можем да стъпим на реални данни какво би се случило.
Колкото до това дали трябва да се направят някакви специфични изследвания, за да знаят, че няма опасност да получат тези редки тромбози, за които се съобщава, д-р Великова отговаря, че няма специфични изследвания, които могат да се направят преди ваксина от който и да е тип. "Редките случаи на тромбози, тромбоцитопении или съчетание между двете са с честота 1:250.000-1.000.000, което е хиляди пъти по-нисък риск от риска за настъпване на тромбоза при ковид инфекция. Възможно е във времето да се установи и генетична предпоставка за такъв тип ваксинална реакция", допълни тя.
