81% от българите са изцяло съсредоточени върху постигането на материални блага, и това се превръща в основен приоритет за тях. От друга страна, 56,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза. Но пък останалите 43,1%, които имат явни нагласи за неспазване на законодателството, и ако не се страхуваха от последствията, лесно биха нарушили нормите. Това показват резултатите от проект ”Икономиката в сянка като девиантна практика” на екип от Института за изследване на обществата и знанието към БАН, цитирано от БГНЕС.
Изследването сочи, че едва близо 32% от попитаните българи смятат, че законите в страната са добре написани и лесно приложими на практика. Според авторите, това е знак, че българското общество е с нараснала критичност към народните представители като законодателен орган, и към законите като правни норми. Резултатите показват, че по-голямата част от обществото вече поставя условие – законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, обслужват интереса на обществто и са приложими на практика, са други изводи от проучването.
Близо 19.8% от запитаните са абсолютно съгласни, а над 41% - съгласни до известна степен, с твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят начин да го заобиколят и да постигнат своите цели. Почти 53% от анкетираните пък казват, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат пари.
Проучването на Института за изследване на обществата и знанието към БАН сочи и още: че работодателите, и дори работниците, имат по-голяма склонност да спазват и зачитат законите. А учениците, безработните лица, и даже домакините са по-склонни да имат по-фриволно поведение и открито да не зачитат и спазват настоящото законодателство. Така в обществото се насажда мнението, че неспазването на законите е естествена и логична реакция на евентуалната пълна с пропуски и несъвършенства законова среда.
Според изследването в последните години в българското общество могат да се откроят осем социологически типажа според поведението на хората:
34% от изследваните се самоопределят като конформисти – т.е. поддават се на натиска на обществото и бързо се съгласяват с него;
6% считат себе си за иноватори;
4% - за хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали;
10% - за пасивни в социален смисъл;
6% - като бунтари;
16% - като преувеличаващи;
18% - като неутрализатори;
и 6% - като особено избухливи.
С изключение на хората, които се поддават на натиска на обществото, останалите модели на поведение представляват отклонение от социално приемливите норми и морални разбирания и склонност към нарушаване на правилата.
Според учените от БАН, това разделение на групите в обществото е в резултат на безнаказаността вследствие на посегателството върху личната собственост, моделите на управление на публичните и частните бизнес процеси в страната.
