Главният прокурор Сотир Цацаров, който беше издигнат за кандидат за председател на КПКОНПИ от ГЕРБ и "Обединени патриоти", смята, че 85% от държавните институции поглъщат много, но не дават нищо. Той изрази това мнение пред депутати от парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликта на интереси. Цацаров беше попитан от Борис Ячев дали КПКОНПИ е достатъчно ефективна, за да оправдае нейното съществуване. Кандидатът отговори, че в концепцията си той е посочил конкретни числа - обезпеченото имущество е за над 165 млн. лв., а общият размер на отнетото за 2018 г. е над 13 млн. лв.
Кандидатът все пак направи уточнението, че въпросът е зададен некоректно, тъй като КПКОНПИ не е търговско предприятие. "Елеменарното мерене колко поглъща и колко дава КПКОНПИ е некоректно. По отношение на отнемането на незаконно придобитото имущество, КПКОНПИ действа изключително ефективно. 85% от държавните органи поглъщат много, но не дават нищо", категоричен бе Цацаров.
Като кандидат за председател на антикорупционната комисия главният прокурор обеща "абсолютно равно третиране на всички медии". Нещо, което прокуратурата не прави от години. Прокуратурата отговаря само на медии и въпроси, които приема за "правилни". Медиите са повод за задействане на проверка по закон. Работата с медиите "няма да е мониторинг за пиар дейности", посочи още Цацаров в отговор на въпроси дали "ще се сезира и по публикации в сайтове като “Биволъ”, Свободна Европа,”Клуб Z”, вестник “СЕГА”, които явно недолюбва, както и по разследвания и публикации от независими регионални медии", зададен от "Правосъдие за всеки".
Цацаров смята още, че на комисията не й трябва право да арестува и да притежава техника за прилагане на специални разузнавателни средства.
Кристина Сидорова от БСП попита главния прокурор кой приспа КПКОНПИ и как той възнамерява да я събуди. Цацаров отговори, че комисията трябва да бъде събудена, не защото изначало е неефективана. От едно време тя остана без ръководство и изпадна в състояние на административно замиране. От това състояние трябва да бъде събудена", аргументира се кандидатът.
Другият кандидат за председателското място в КПКОНПИ е депутатът от "Воля" Симеон Найденов. Междрувременно Цацаров получи подкрепа за шефския пост от няколко университета, както и от Асоциацията на прокурорите в България. Становищата на УниБИТ, УНСС, Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски” и на Института за държавата и правото към БАН са публикувани на сайта на Народното събрание.
Изслушването в комисията започна с представяне на кандидатурите от вносителите на предложенията за председател на КПКОНПИ. Депутатът от "Воля" Пламен Христов, заяви, че издигат техния колега Симеон Найденов, тъй като той е юрист с повече от 30 г. практика. "Почти целият му съзнателен живот е преминал в борба с престъпността. Наред с това той има авторитета на почтен и отговорен човек", изтъкна Христов.
Кандидатурата на Цацаров беше представена от депутата от "Обединени патриоти" Емил Димитров - Ревизоро. Той изчете подробно биографията на главния прокурор, като накрая добави, че доклада на ЕК е израз на сериозни очаквания към дейността на КПКОНПИ.
Последва представяне на концепциите на двамата кандидати. Симеон Найденов отбеляза, че ако бъде избран за шеф на КПКОНПИ, той ще обърне сериозно внимание на превенцията на корупцията. Освен това той счита, че броят на кадрите в комисията не е достатъчен и трябва да бъде увеличен щатът. "Борбата с корупцията е много сложна борба. Изисква се голям професионализъм и опит. Бил съм обвинител и защитник на много лица, извършили различни престъпления. Този опит ще ми бъде полезен", заяви накрая Найденов.
При представянето на своята визия за КПКОНПИ Цацаров отново обеща, че ще има сериозни промени в администрацията на комисията. "Без решителни действия за промяна в административната структура, смятам, че не могат да се очакват резултати, свързани с позитиви", изтъкна кандидатът. Според него КПКОНПИ трябва да структурира администрацията си съобразно задачите, които стоят пред нея. Освен това е необходимо намаляване на централизацията. "Комисията е колективен орган и не смятам, че работата на членовете ѝ трябва да бъде пренебрегната", изтъкна Цацаров. Той отново даде заявка, че ако оглави органа, ще предприеме съкращаване на щата. Изключение ще направи за дирекцията, която отговаря за конфликта на интереси. По негови думи към момента тя не е обезпечена кадрово. Освен това трябвало да се увеличи и броят на служители в дирекцията, която се занимава с оперативно издирвателната работа. Нейната численост останала същата, след като от ДАНС преминала в КПКОНПИ.
Цацаров обърна внимание и на ролята на комисията в превенцията на корупцията. Главният прокурор предлага да бъде създаден Консултативен съвет към КПКОНПИ, в който да участват изявени юристи. Той ще има роля в изготвянето на становища по законопроекти. Отделно кандидатът предвижда да оптимизира интернет страницата на комисията. Например, да могат да се подават сигнали до КПКОНПИ директно онлайн.
На въпрос дали са необходими промени в Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, Цацаров заяви, че според него кръгът от лиза, заемащи висши публични длъжности, е прекалено широк. Той изрази мнение, че параграфът, в който са изброени длъжностите, за които се прилага ЗПКОНПИ, трябва да се промени. Според Цацаров обаче общинските съветници не трябва изцяло да бъдат освободени от задължението си да декларират имущество и конфликт на интереси, а да се търси някакъв среден вариант. Той даде пример с общинските съвети в София, областните градове или тези с над определена численост.
Цацаров отказа да коментира споровете кой да назначава председател на КПКОНПИ - президентът или Народното събрание. Според него обаче не е нормално парламентът да предлага шеф на комисията, а нейните членове да се предлагат на парламента. Тоест, единствено председателят на КПКОНПИ да прави такива предложения. "Другото ненормално е липсата на изисквания за стаж и опит на членовете на комисията", изтъкна още Цацаров. Той добави още, че трябва да се промени начина на деклариране на имущество, когато става дума за лица в брак, фактическо съжителство или фактическа раздяла. Това се налагало, тъй като в момента законът позволява да не обявиш публично притежаваните средства на половинката ти, ако не сте сключили брак. "Това неравно третиране не отговаря на самия замисъл на закона", коментира Цацаров.
На въпрос как ще се разграничи от политическите партии, издигнали неговата кандидатура, главният прокурор отговори: "Подписал съм декларация за политически неутралитет". Той беше попитан и за лошия имидж на антикорупционната комисия. Според Цацаров обаче той се дължи предимно на "интересите на някои хора КПКОНПИ да не посяга на това, което те имат". По просто съвпадение, това са същите тези хора, които са източник на атаките срещу прокуратурата. Всеки, чието имущество е запорирано, който има обвинение, няма как да има позитивно отношение към комисията“, отговори Цацаров.
След заседанието главният прокурор изненадващо забрави, че все още е шеф на държавното обвинение. Той отказа да отговаря на въпроси на медиите, защото е в качеството си на кандидат за шеф на КПКОНПИ, а процедурата по неговото изслушване не предполагала изявление.