България стана пълноправен член на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки след 13-годишно чакане. Това се случи днес в Брюксел, където вътрешните министри на страните-членки на Европейския съюз единодушно решиха, че България и Румъния влизат в Шенген и по суша. 

Решението влиза в сила от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца обаче ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той няма да е на 100 процента, а по подобие на контрола, който осъществяват държавите в ЕС, възстановили границите си към момента. Като пример беше даден контролът, който се осъществява в момента между Австрия и Германия.

България бе допусната още през 2010 г. до Шенгенската информационна система, която се счита за сърцето на споразумението за свободно движение на хора и товари. Година по-късно - през 2011 г., Съветът на ЕС за пръв път излезе със становище, че България и Румъния са напълно готови чисто технически да влязат в Шенген. 

Независимо от това, през 2022 г. Нидерландия гласува против приемането в Шенген само на България, а Австрия – против България и Румъния. В края на 2023 г. Нидерландия свали ветото срещу страната ни. Австрия обаче не промени позицията си и по тази причина България и Румъния бяха приети през март т.г. в пространството за свободно движение само по въздух и вода.

Само преди дни и Австрия вдигна ветото и така стана възможно двете страни да влязат в Шенген и по суша. Виена постави обаче условието, че с приемането на страната ни в Шенген на границата с Турция ще бъде разположена и съвместна група от 100 полицаи от България, Румъния, Унгария и Австрия, които ще участват в контрола там. 

Другото условие на Виена бе именно да продължи поне още 6 месеца граничният контрол между Румъния и България. Макар и до този момент да не е ясно защо Австрия държи точно на този контрол, то се предполага, че се иска още една цедка срещу нелегални мигранти и рискови товари.

На границата с Гърция преминаването ще е на практика свободно. Шефът на Гранична полиция Антон Златанов каза, че специално на тази граница ще се работи с компенсиращи мерки в граничната зона, чрез които ще се противодейства на трафика на нелегални мигранти и на контрабандата на наркотици и други забранени стоки. Той подчерта, че макар да няма контрол на "браздата", Гранична полиция може да прави проверка в 30-километрова зона след границата. 

Два дни преди решаващата среща в Брюксел, България и Гърция обявиха, че са се разбрали как ще падне напълно граничният контрол между двете страни. Двете страни декларираха готовност това да стане още от 1 януари 2025 г. със среща между полициите   на най-големия общ граничен пункт Кулата-Промахон.

В четвъртък пък служебният министър-председател Димитър Главчев свиква днес работна среща в Министерския съвет относно Шенген.

По разпореждане на премиера през изминалия месец стартира процесът по реорганизация на работата по границите. Министър-председателят сформира оперативен щаб с участието на всички компетентни институции, така че от 1 януари 2025 г. страната ни да има пълна готовност за работа в Шенгенското пространство, ако в Брюксел бъде взето позитивно решение за България.

РЕАКЦИИТЕ

България и Румъния силно приветстват приетото на 12 декември единодушно решение на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, за завършване на процеса на пълна интеграция на Република България и Румъния в Шенгенското пространство. Това посочиха външните министерства на двете страни в официално заявление, съобщи българското външно министерство.

"Това е историческо решение, бележещо края на процеса на присъединяване на двете страни към зоната за свободно движение в ЕС, основна цел, както на България, така и на Румъния от момента на тяхното присъединяване към Европейския съюз", се казва още в изявлението.

Председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен приветства цялостното приемане на България и Румъния в Шенген. "Изцяло в Шенген, където принадлежите", написа тя в Туитър.

"Днес е исторически ден за България, за българските граждани, за българския бизнес. Това е един заслужен резултат на всички наши действия през последните години", заяви вътрешният министър Атанас Илков, който участва в срещата в Брюксел. Бяха положение много усилия за физическата охрана на българската граница. Контролът по сухопътните ни граници отпада. Той ще бъде възстановен на българо-румънската граница този контрол. Той ще се извършва на случайни принципи - на оценка на риска. Когато има данни за определен автомобил или лица - те ще бъдат извеждани от потока и ще им бъде извършена съответната проверка", добави той.

Контролът ще бъде възстановен за срок от 6 месеца. През този период ще бъдат направени анализи евентуално за промяната на средата за сигурност. "Не трябва да допуснем влошаване на средата на сигурност по границата и на Шенгенското пространство", каза той. След изтичането на този 6-месечен период сухопътният контрол ще отпадне напълно. 

Настроения

Новината, че страната ни вече е пълноправен член на Шенген, се отрази и на настроенията в парламента. С дълга декларация от парламентарната трибуна Николай Денков от ПП-ДБ определи случилото се като ''трудно извоювана политическа победа за България". "Заслужава да отпразнуваме този исторически момент, защото ставаме част от 425 млн. души, които пътуват свободно", заяви Денков. 

"С решението България да стане член на Шенген и по суша се поправя една многогодишна несправедливост за нашата държава. Това е на първо място голямо българско постижение, голям успех за България", каза пред журналисти в парламента Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС.

На фона на оптимистичната вълна председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов обобщи, че членството на България в Шенген е "унижение". Според лидера на националистите така сме признали, че не можем да пазим границите си, защото ще трябва да приемем помощ от Австрия, Унгария и Румъния по отношение на охраната.