Вече дни наред един куп политици се хвалят как България ей сега ще влезе в Шенген и по суша, както и че не кой да е, а именно те са в основата на приемането ни в зоната на ЕС, в която поне на хартия трябва да има напълно свободно движение на хора, товари и капитали.

То не бяха президент, премиер, бивши министър-председатели, партийни лидери, настоящ и бивши вътрешни министри, депутати и евродепутати, които да не намекваха, да не внушаваха или пък да не се хвалеха директно, че ако не са били те, то никога е нямало да сме толкова близо до пълния Шенген.

Стигна се и до комични ситуации, в които

Бойко Борисов по едната телевизия се би по гърдите как последното десетилетие  непрестанно работел за сбъдването на тази българска мечта, докато Кирил Петков по другата телевизия обясняваше как Борисов няма и грам принос. Изобщо да не говорим за бомбастичните разкази колко милиарди губела България заради превозите с камиони, защото не сме били и в сухопътния Шенген и как сега всичко щяло да се промени и да потекат мед и масло по и през българските граници. 

Съзерцаващите собственото си его политици и властници, които са заети повече да си приписват какви ли не заслуги, определено са длъжници пред обществото, хората и бизнеса в обясненията какво точно ще се промени, ако и когато ни приемат и в сухопътния Шенген. Защото остава някак

измамното впечатление и усещане, че всичко ще е цветя и рози

Всъщност, едва ли вече някой не е чувал за люксембургското село Шенген, в което на 14 юни 1985 г. е подписано Споразумение между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола на общите им граници. Сигурно мнозина знаят и помнят, че България бе допусната през 2010 г. до Шенгенската информационна система, която се счита за сърцето на споразумението за свободно движение на хора и товари. Година по-късно - през 2011 г., Съветът на ЕС за пръв път излезе със становище, че България и Румъния са напълно готови чисто технически да влязат в Шенген. Едва 13 години по-късно обаче, след отлагане по знайни и незнайни политически, икономически, дипломатически, полицейски и какви ли не други причини, София и Букурещ влязоха първо в Шенгенското пространство по въздух и море, а

сега двете държави са на милиметри и от сухопътния Шенген

И докато никой не може да отрече, че специално по въздух българите усетиха що е това шенгенско пространство в Европейския съюз, както на влизане, така и на излизане, то със сигурност същото няма да може да се каже и за Шенген по суша. Поне по няколко причини. 

Някак незабелязано остана, че при считаната за ключова среща в Будапеща на вътрешните министри на Румъния, Австрия, България и Унгария, 

беше приета декларация и бяха поети ангажименти,

които в превъзбудата около обещаното падане на австрийското вето, останаха, ако не незабелязани, със сигурност не бяха разчепкани докрай.

Защото от известното досега, единствено сигурно е, че ще има рязко смекчаване на режима на преминаване от и до Гърция. Което изобщо не е малко, като се има предвид, че годишно в посока Гърция се правят около 2 млн.пътувания от българи. Ясно е от години, че колкото и пункта да бъдат открити на българо-гръцката граница, през лятото все ще има опашки, докато има граничен контрол. А влизане в сухопътния Шенген в тази посока със сигурност ще го премахне. Тук ще има възможност да се правят проверки на случаен принцип в граничната зона, която по правило е 30-километрова зона около границата. На практика такава възможност гранична полиция може да прави например и по летищата. Но като цяло

тук процесът трябва да бъде сериозно отпушен

Не същото обаче е на другата граница със страна от Европейския съюз - тази с Румъния. От известното от преговорите и декларацията от Будапеща се разбра, че ще има поне 6-месечен период, в който граничният контрол ще се запази в някаква, вероятно не малка степен. Очевидно австрийците искат втора цедка след българо-турската граница, макар че не го казват в прав текст. 

Направен бе опит да се каже, че на границата с Румъния контролът няма да е 100 процента, а щяло да бъде по подобие на контрола, който осъществяват държавите в ЕС, възстановили границите си към момента и ще се базира и на анализа на риска. „Ще бъдат проверявани само рисковите превозни средства и граждани, за да продължим да пазим границите и да сме добър партньори в противодействието на трансграничната престъпност“, опита да обясни шефът на Гранична полиция Антон Златанов. 

При всички положения обаче

на българо-румънската граница ще има не малък граничен контрол

и ситуацията ще е напълно различна от тази на българо-гръцката граница. Иначе нямаше да бъде заложено като условие на преговорите и нямаше да е записано в декларацията. 

Тук е важно да се отбележи, че според българската Гранична полиция към момента няма  никакво намерение да се премахват сградите на граничните пунктове, защото това било "отчетено като грешка от западните партньори назад в миналото, които в момент, в който искат да възстановят контрола, имат затруднения с това". Така че по всички граници ще се минава по досегашните трасета, по всичко личи и в сегашния им вид.

И тук стигаме до въпроса какво точно ще отпуши сухопътният Шенген, след като остава граничният контрол със страните, които не са членки на ЕС - със Сърбия, Северна Македония и особено Турция. Ако някой се лъже, че на Капитан Андреево или на Калотина ще стане по-добре откъм преминаване, било то целогодишно от камиони или пък особено лятото от гастарбайтери, то лъже единствено себе си. Със засилващия се трафик с двуцифрени проценти годишно, нещата ще стават и още по-зле.

Нещо повече. Именно покрай сегашните преговори с Австрия бе поет ангажиментът

на българо-турската граница да бъдат разположени десетки полицаи от Австрия, Унгария, Румъния,

което предвещава още по-стриктни и щателни проверки и на хора, и на товари. Като оставим настрана усещането, че има някакво недоверие към България за тази граница, разполагането на съвместна група от цели 100 полицаи от България, Румъния, Унгария и Австрия, които да засилят контрола там, си е сам по себе си факт за отбелязване. Като се има предвид, че по границите ни от месеци има и американски, и британски представители на правоохранителните органи, картината и сама си се подрежда.

Тук трябва задължително да се подчертае, че

ако не беше натискът върху Виена от ЕС, ЕК и САЩ, съчетан с по съседски

затягане на границата от страна на Турция, пълен Шенген, поне като символ, наистина щяхме да видим след години. 

На няколко пъти имаше пробиви, особено на българо-турската граница. При това изобщо не става дума само за хилядите мигранти, които учудващо лесно достигат и сега до вътрешността на страната. Имаше случай с преминал през Капитан Андреево камион с цял разглобен самолет в него, с линейка, прекарала много килограми долари.

Някъде там се появи и американски правителствен доклад с пряко отношение към границата, в който се твърдеше, че терористи влизат в Европа през български мрежи за трафик. Въпреки че заплахата от тероризъм в България остава ниска,

чуждестранни терористични групи се възползват от активните мрежи за

незаконен трафик и контрабанда в опитите си да осигурят влизането на терористи в Европа от Близкия изток и Южна Азия. Това бе записано в доклада на Бюрото за противодействие на тероризма към министерството на правосъдието на САЩ в частта му за България за миналата година.

Едва ли и сега няма такива неща, но тишината в тази посока в момента работи и за България, и за Румъния. Дано да стигне и за положителното решение след дни в Брюксел.

Българският служебен вътрешен министър  Атанас Илков

побърза да обясни и да си подложи как ще бъдат необходими допълнителни средства,

с които да се направи реорганизацията на работата по границите, но било сигурно, че Европейският съюз нямало да се превърне в разграден двор след приемането на България и Румъния в Шенген.

"Това означава, че контрол ще има, преминаването на български граждани през граничните пунктове ще бъде по-лесно и бързо, но под прицела на службите остават рисковият контингент", закани се МВР-шефът.

Сега остава само да си пожелаем да не се водим всички рискови за българските МВР и служби. Както и най-после на някой фактор в тази държава да му светне, че не точно само пълен Шенген, а дори повече има нужда от уважение към хората, туристите, шофьорите по границите, както и от наливане на ресурс и средства в инфраструктура и подготвен персонал. За да не се третират пътуващите и превозващите товари като стадо, с което някакви чиновници могат да си правят каквото поискат. Всичко останало са лозунги и празни приказки.