Процесът за рухналата сграда на столичната ул. "Алабин", която погреба две момичета, случайно озовали се на мястото, приключи на 15-ата година от инцидента. Виновни за трагедията няма, реши окончателно Върховният касационен съд.
Сградата на "Алабин" падна на 19 септември 2006 г., а делото започна на първа инстанция 10 години по-късно. На съд за смъртта на двете момичета бяха пратени собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма "Хрисома", инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов - управител на "А3-Архитектура и изпълнение", и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Медия Манчо". Срещу последния процесът се гледа задочно, защото е в чужбина.
Преди година като втора инстанция Софийският апелативен съд потвърди оправдателната присъда на четиримата, обвинени за трагедията.
"Органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия да не бъде установена обективната истина по делото, като дълги години не са извършвали никакви процесуално-следствени действия, или пък извършените се отличават с непрецизност, повърхност и непълнота", записаха в решението си апелативните съдии. Според тях детайлното установяване на фактите е станало невъзможно поради напълно прибързано, необосновано и противозаконно разчистване на мястото на произшествието, възложено от държавни органи без разрешение на прокуратурата. За съдиите е "напълно неясно какво е наложило прибързаното премахване на следите от евентуалното престъпление, започнало в ранните часове на 20 септември 2006 г. без разрешение на наблюдаващия прокурор по вече образувано наказателно производство, какво е наложило това разчистване да бъде извършвано, без да бъде документирано по съответния процесуален ред, преди да бъдат извършени надлежните огледи".
Отговорност за това заличаване на следите трябва да носят лицата, разпоредили отстраняването на останките от срутената сграда. Независимо от дадените нееднократно указания от съда прокуратурата не е положила никакви усилия да изясни причините за това, напомни още апелативният съд. Според тях пороците в началото на разследването на практика са предопределили невъзможността да бъдат постановени осъдителни присъди.
Пред втората инстанция прокуратурата твърдеше, че ремонтът в сградата е в пряка връзка с рухването й и смъртта на 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Обвинението се позовава на заключенията на двете технически експертизи, изготвени по време на разследването. В протеста пред върховния съд прокуратурата настоява за отмяна на оправдателните присъди и връщане на делото за ново разглеждане.
Върховните съдии приемат, че долната инстанция е разгледала делото задълбочено и логично, а процесуалните правила са спазени. "Фактическите изводи, до които е достигнал апелативният съд не са произволни, а резултат от сериозен, задълбочен и внимателен анализ на всички доказателства по делото, разгледани както поотделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност", пишат върховните съдии.
Те обясняват, че разрушаването на стени е единствената инкриминирана дейност от прокуратурата. В мотивите на ВКС се подчертава, че по делото липсват доказателства за разрушаване на стени не само от посочените в диспозитива четирима работника, но и от когото и да е било. Причините за падането на южната фасадна стена на сградата са комплексни – конструктивни недостатъци, лошо експлоатационно състояние и използването на къртачна техника за свалянето на мазилката, довело до трептения в гредите и в носещите зидове, като тези трептения се пренасят посредством връзката греда-стена, вследствие на което тази връзка отслабва. Според ВКС се налага извод, че именно конструктивните и експлоатационни проблеми в сградата са основните водещи фактори за срутването на южната фасадна стена, а дейността по махане на мазилките чрез ударно-вибрационна техника само е подпомогнало падането ú, но не е основна причина за това.
При друга ситуация - ако сградата не е била на 92 години с генетично заложени конструктивни недостатъци и появили се такива в процеса на нейната многогодишна експлоатация без поддръжка, извършваните в сградата дейности сами по себе си не биха довели до рухването на южната фасадна стена. Затова е важно да бъде изяснено дали подсъдимите са знаели за конструктивните недостатъци. Доказателствата по делото не сочат на тяхно знание, категорични са върховните съдии.
