Вече 2/3 от страните-членки на НАТО харчат по 2% от своя БВП за отбрана. Това отчете генералният секретар Йенс Столтенберг при откриването на сесията на Парламентарната асамблея на НАТО в София. На заседанието присъстват 400 души, от които 200 депутати от 32 държави.
"Основната цел на НАТО не е да се бори срещу войната, трябва да предотвратява войната. Целта на НАТО е мирът. Имаме агресивна Русия, която използва сила срещу съседи на НАТО - Украйна, Грузия, Молдова, заплахите към тези страни и трябва да направим много повече", заяви Столтенберг пред делегатите.
По думите му НАТО се променя, НАТО реагира и се адаптира на променящия се свят. "Сега живеем в по-опасен свят - НАТО трябва да реагира на тази трудна обстановка на сигурността", допълни Столтенберг. "Нашите съюзници инвестират в нови военни способности. Когато публикувахме подкрепата на НАТО за разходите 18 от съюзниците инвестираха повече от 2% от БВП. През 2014, когато поехме ангажимент за повече инвестиции - 2% от БВП, само три държави го направиха. Сега през февруари бяха 18, а след това се присъедини Швеция и станаха 19 държави. Поне две трети от съюзниците ще изразходват 2% от БВП до срещата във Вашингтон. Това значи, че нещата вътре в съюза се подобряват", коментира Столтенберг.
Втората основна тема на сбирката ще бъде Украйна. "Видяхме атаката в Харков през уикенда и това е още един пример за бруталността на тази война. Русия продължава да напада, да навлиза в суверенна държава. Съюзниците от НАТО предоставиха безпрецедентна помощ за Украйна, необходима е и хуманитарна, и икономическа. 99% от помощта е предоставена от НАТО и това даде възможност на украинците да освободят 50% от територията, която Русия окупира. Повечето експерти смятаха, че Русия ще контролира Киев в началото на войната. Това не стана. Украинците освободиха 50% от територията", отбеляза генералният секретар на НАТО.
Според Столтенберг сигурността не е регионална, а е глобална. "Проблемът е, че през последните месеци не предоставихме на Украйна това, което обещаха. САЩ 6 месеца се договарят, ЕС не е предоставили необходимите количества. През април министрите на отбраната на НАТО се срещнаха със Зеленски и той каза за необходимите оръжия. Съюзниците не предоставиха обещаното. 60 милиарда помощ има забавяне за Украйна. Това доведе до сериозни последици. Предлагаме да се договорим за по-голяма роля за помощ за Украйна. Да се договорим за по-силна роля на НАТО. Необходима е по-добра организация. По-силна организация и по-силна роля на НАТО и многогодишен план за помощ.", заяви Йенс Столтенберг. .
Той обърна внимание и на партньорите на Алианса от азиатско-тихоокеанския регион. "Трябва да помните кой подкрепи войната на Русия в Украйна. Най-важните доставчици са държавите в Азия - Китай работи в режим на военна икономика. Китай не заклейми руската инвазия на Украйна. 90% от микроелектрониката, която Русия получава, е от Китай. Така Русия строи военни самолети и кораби. Без тази помощ от страна на Китай Русия не би могла да води войната срещу Украйна по същия начин. Другият доставчик е Иран с доставката на дронове. Това виждаме в Украйна - виждаме колко важна е Азия. Китай и Русия все повече се съюзяват. Трябва да работим с вашите партньори в азиатско-тихоокеанския регион. Ние разширяваме сътрудничеството си с тях, защото споделяме общи ценности", каза Столтенберг.
"Няма да участваме в конфликта в Украйна. Няма да изпращаме натовски бойни единици в Украйна. Работим за по-ускореното военно обучение на военни извън Украйна, но и за това как да доставяме по-бързо оръжия на страната", заяви по-късно на въпроси на делегати генералният секретар на НАТО . "Настъпи моментът да помислим дали не е добре да вдигнем някои от ограниченията, които сме наложили (бел. от ред. - на Украйна). Сега виждаме, че бойните действия и границата в Харков са горе-долу на едно и също място. Украинците не могат да поразяват военни цели на руска територия. Това означава, че на тях им е по-трудно да се защитават. Те са атакувани от руска територия с артилерия и ракети, но не могат да отговорят, защото имат рестрикции, които да спазват", обясни Столтенберг. Той смята, че възможността Украйна да атакува стратегически военни цели, намиращи се на територията на Руската федерация, е нейно право. "Това е право на самозащита. Руската инвазия на Украйна е агресия. Тя има право да се защитава. Това е част от международното право. Правото на самозащита дава възможност да атакуваш военни цели, които са на територията на Русия", обясни Столтенберг.
"Тази сесия изпраща три ясни послания. Първото - ние сме с Украйна до момента, когато тя извоюва победата и след това. След повече от 800 дни война нашите украински приятели са тук, при нас, за да ни припомнят, че ние трябва да направим всичко възможно да ги подкрепяме, и то не след две години, не след два месеца, не след две седмици, имат нужда от нашата помощ сега. Ние трябва да изоставим изкуствените червени линии. Украинците трябва да получат това, което им е необходимо и да го използват така, както им е необходимо". Това пък заяви председателят на Парламентарната асамблея на НАТО Михал Шчерба по време на брифинг пред журналисти преди официалното откриване на пролетната сесия на асамблеята.
"Демокрациите ни са под обсада от Путин и неговите приятели-диктатори. Опитват се да разделят нашето население, да подкопаят доверието в нас и да унищожат демокрацията", категоричен бе председателят на Парламентарната асамблея на НАТО.
По-късно парламентарната асамблея на НАТО прие декларация на Украйна да се позволи да използва изпратената ѝ военна помощ за удари по военни цели на руска територия. Девет от делегатите в асамблеята гласуваха против това, но останалите делегати обаче подкрепиха декларацията, която беше приета с голямо мнозинство.
