Българските граждани не са особено наясно с това какво представлява лобизмът, но го свързват с корупция, смятат, че политиците действат като лобисти, и са склонни да се съгласят, че е е нужен закон за лобистката дейност.
Това са някои от изводите, които могат да се направят от изследване на обществените нагласи (пълният текст - тук) по темата на агенция "Глобал Метрикс", поръчано от неправителствената организация Български институт за правни инициативи.
От института определят лобизма като "всяка комуникация, която се извършва собствено от или в името на организирана група по интереси, която цели да повлияе процеса по вземане на политически решения". Според изследването близо половината българи (44%) се затрудняват да направят каквато и да е асоциация с понятията лобизъм и лобистка дейност. Тези, които смятат, че знаят какво означава това, са настроени силно отрицателно към такива практики. Повечето анкетирани (78.3%) вярват, че лобирането от представители на бизнеса може да доведе до политики, които не са в публичен интерес. На противоположно мнение са едва 4.7% от гражданите.
Силно е разпространено мнението, че лобизмът се асоциира с прояви на клиентелизъм, корупция, ходатайства и други (79.3%). В същото време, 45.2% допускат, че все пак лобистката дейност е част от легитимните практики за представителство на интереси в рамките на съвременния демократичен процес по формулиране на политики и управленски решения.
Гражданите по-често поставят политиците в ролята на упражняващи лобистка дейност, а не като обекти на такава. Малко над 73% смятат, че представителите на политически партии най-често извършват лобистка дейност в страната. Близо 53% смятат, че такава упражняват представителите на държавни институции. С относително равни дялове от около 44% се посочват отделни физически лица и бизнес организации.
Най-силно е разпространено мнението, че лобистката дейност се извършва най-често при възлагане и изпълнение на обществени поръчки (63,8%), следвано от сферата на строителството (54,5%). Близо 47% смятат, че лобистки практики се осъществяват в сферата на здравеопазването, а около 45% в сферата на бизнеса. Сходен е и делът на граждани, които смятат, че се прилагат лобистки практики в съдебната система (42,8%).
Малко над две трети от българските граждани смятат за необходима регулацията на лобистката дейност в България (35,5% са категорични, докато 40,2% са по-скоро на подобна позиция). Така, според тях, ще се осветят хората, които се опитват да влияят на вземането на решения, ще се ограничи корупцията и търговията с влияние. Мнозинството счита, че трябва да съществува публичен регистър на лобистката дейност, като според половината анкетирани той трябва да се поддържа от държавната антикорупционна комисия.
