Бившият председател на Военно-апелативния съд полк. Петко Петков осъди и на втора инстанция прокуратурата да му изплати обезщетения за близо 180 000 лева, след като е бил предаден на съд за длъжностно присвояване и накрая оправдан. Това пише "Лекс", като цитира решение на Софийския апелативен съд (САС). Апелативните магистрати изцяло потвърждават решението на градските, които миналата година уважи частично иска на Петков.
Съдията настояваше да получи 560 000 лв. обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Той заведе гражданския процес заради делото за длъжностно присвояване и представени неверни сведения, за да бъдат получени пари по проект на ОПАК, по което Петков беше подсъдим. То беше свързано с договор от 2008 г. между тогавашното Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР) и Военно-апелативния съд, с който съдът започна изпълнение на проект по ОПАК за над 730 000 лева. Парите бяха отпуснати за изграждане на информационна система за прозрачност във военните съдилища.
Проектът обаче беше прекратен, след като през 2014 г. започна разследване, а прокуратурата повдигна обвинения на 8 души, между които и Петков. Градският съд първоначално ги призна за виновни, но не ги наказа заради изтекла давност. В края на 2020 г. Софийският апелативен съд (САС) оправда всички подсъдими и прокуратурата не протестира присъдата.
В иска си срещу прокуратурата Петко Петков твърди, че е понесъл делото особено тежко, тъй като е било свързано с работата му като председател на военния съд, сринало е професионалната му репутация и го е опозорило. Петков подчертава, че обвиненията са му попречили да се развива професионално и да се грижи за семейството си, тъй като е освободен от работа, а много от познатите му се отдръпнали от него.
Апелативните съдии Златина Рубиева (председател на състава), Иванка Иванова (докладчик) и Михаил Малчев пишат, че обвиненията срещу Петков значително са засегнали професионалната му репутация, защото са били свързани с позицията му, но освен това са рефлектирали и на общественото доверие в него, като отбелязват, че бившият съдия се е ползвал с авторитет и доверие сред колегите си и съдебните служители.
Съдът припомня, че Петков е бил отстранен от длъжност за 9 месеца, в които не е могъл да упражнява професията си, бил е лишен от доходи и това наложило да взема заеми от приятели. В решението се казва, че именно липсата на пари за издръжка на семейството са мотивирали Петков да подаде оставка и да започне да работи като адвокат.
По делото е прието заключение и на съдебнопсихологическа експертиза, според което кариерното сриване на Петков е станало причина за дълбок и трудно преодолим вътрешен психологически конфликт, с чувство на незаслужена несправедливост и обида, а дори и последвалото оправдаване не е довело до достатъчна удовлетвореност.
Съдът е взел предвид и продължителността на делото от близо 7 години, но въпреки всичко е приел, че присъденото от първата инстанция обезщетение от 120 000 лева за вредите от незаконното обвинение е справедливо и не го е увеличил, както настоява Петков.
Прокуратурата е осъдена да плати на Петков и близо 58 000 лева за имуществени вреди, между които почти 10 000 лева за адвокатски хонорари. Голяма част от парите са заради обезщетенията при напускане на работа. През 2014 г. Висшият съдебен съвет отстрани Петков от длъжност, след като му бяха повдигнати обвинения, а година по-късно той напусна съдебната система. До напускането обаче Петков посочва, че не е получавал допълнително материално стимулиране и претендира и обезщетение за това, наред с парите, които не е получил от заплати, докато е бил отстранен, както и обезщетението при напускане.
Решението на апелативния съд по ЗОДОВ не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
