Законотворческият хаос на ГЕРБ достигна нови висоти с правилата, по които работят управителите на болниците с 50 и повече държавно или общинско участие. Тази година в сила влезе изцяло нов закон за публичните предприятия, в който бе записано, че не могат да бъдат управители и изпълнителни членове на съветите на директорите и на управителните съвети лица, които работят по трудов договор или по служебно правоотношение.

Този текст засяга голяма част от директорите на болници у нас, които често съвместяват мениджърската си позиция с работа по професията си. На практика те не би трябвало да са работили по втори трудов договор тази година, тъй като новият закон влезе в сила от 1 януари.

През септември ГЕРБ направи сериозен ремонт на закона. Наред с другите промени текстът за трудовите договори бе дописан, като се позволи изключение - управителите могат да имат трудов договор като преподаватели във висше училище. Мотивите бяха, че много шефове на болници имат академични длъжности, а те се заемат по трудово правоотношение. БСП упорито опонира на изначалното ограничение за трудовите договори при дебатите, изтъквайки, че ограниченията лишават от медицинска помощ хората в малки населена места, където и без това няма достатъчно лекари. ГЕРБ обаче не прие техните доводи, като председателката на здравната комисия Даниела Дариткова обясни, че първо било важно законът за публичните предприятия да се синхронизира със закона за лечебните заведения и после ще се мисли за решаване на другия проблем.

Три месеца, след като не прие предложенията на БСП, Дариткова вече внася законопроект за същата промяна. Тя по класически за ГЕРБ начин е в закона за лечебните заведения, въпреки че се отнася до закона за публичните предприятия. Предложението предвижда, че управителите и изпълнителните членове на съветите на директорите и на управителните съвети могат да имат трудов или служебен договор и като лекари и стоматолози, освен като преподаватели във висше училище.

Аргументите на Дариткова са същите, които изтъкваше БСП при септемврийските дебати - действащата разпоредба възпрепятства лекарите, които са директори и управители на лечебни заведения да упражняват професията си, а от друга страна ще доведе до значително ограничаване на достъпа до медицинска помощ на гражданите, особено в по-малките населени места, където по принцип има недостиг на медицински специалисти.

ЗАЛОГ

Голяма част от управителите на болници декларират в публичния регистър допълнителни доходи извън заеманата длъжност, като невинаги става дума за втори трудов договор - често ги обявяват като доходи от друга стопанска дейност. Тези допълнителни суми в някои случаи може да надхвърлят заплатата по основната длъжност. Така е например при управителя на столичната УМБАЛ "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев. За 2019 г. той е декларирал 114 381 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, но 310 458 лв. доходи от друга стопанска дейност. Управителят на МБАЛ "Благоевград" Огнян Митев е обявил 55 508 лв. основна годишна заплата и още 179 424 лв. от друга стопанска дейност.

Управителят на УМБАЛ "Св. Марина" в Плевен Ивалена Василева е обявила 273 315 лв. годишна данъчна основа и 45 213 лв. допълнителна заплата от трудов договор. Шефът на най-голямата болница в страната - пловдивската УМБАЛ "Св. Георги" Карен Джамбазов е декларирал 124 441 лв. годишна данъчна основа и 67 618 лв. от друга стопанска дейност. Управителят на Белодробната болница в Бургас Евелина Трошанова-Грошева е обявила 48 173 лв. годишна данъчна основа и 35 697 лв. като едноличен търговец. Шефът на МБАЛ "Кърджали" Живко Райчев е вписал 46 855 лв. годишна данъчна основа и 53 622 лв. доходи от други трудови правоотношения. Управителят на столичната УМБАЛ "Св. Анна" Славчо Близнаков обявява 68 649 лв. годишна данъчна основа и 29 880 лв. от друга стопанска дейност.

Шефът на столичния "Майчин дом" Иван Костов е обявил доходи по няколко пера - 128 274 лв. от друга стопанска дейност, 26 720 лв. от втори трудов договор, 128 743 лв. от други източници, а посочената в декларацията му годишна данъчна основа е 177 395 лв. Управителят на столичната САГБАЛ "Шейново" Румен Велев декларира 80 564 лв. годишна данъчна основа, но 144 000 лв. заплата от втори трудов договор, 31 129 лв. от друга стопанска дейност и още 19 733 лв. от други източници. Колегата им от "Майчин дом-Варна" Максим Яков обявява 270 343 лв. годишна данъчна основа и дребни суми като едноличен търговец и друга стопанска дейност.

ТОП 3

На върха по доходи сред болниците, които работят със здравната каса са управители на частни лечебни заведения. Изпълнителният директор на кардиологичната "Медика Кор" в Русе Кирил Панайотов е обявил 1 170 996 лв. годишна данъчна основа. Валентина Мазнейкова, управител на столичната "Св. София", е посочила 866 227 лв. годишна данъчна основа и 49 077 лв. от други източници, като нейният съпруг е включен в декларацията й с доход от 1 645 123 лв. Шефът на УМБАЛ "Медика-Русе" Ивелин Йоцов е обявил 523 464 лв. доходи за 2019 г.