Държавата ни наистина е заприличала на авгиеви обори. В сряда правителството прие решение, засягащо "създадените със специални закони държавни предприятия". Решението гласи, че трябва да се направи актуализиран анализ за изясняване кои от тези фирми извършват предимно търговска дейност и кои са натоварени с предимно публични функции. Това е странно, меко казано, защото има цяла Агенция за публичните предприятия и контрол, на която (както личи от името й), това й е работатата - да знае всичко за тези предприятия.
Създадени със специален закон и със специален статут са например НКЖИ (Национална компания жп инфраструктура), "Пристанищна инфраструктура", "ДП "Радиоактивни отпадъци", шестте дърводобивни предприятия, конезаводът "Кабиюк". Държавни спецприятия са също тотото ("Български спортен тотализатор"), ДП "Фонд затворно дело", РВД (авиодиспечерите), предприятието за стопанисване на язовири и др.
Излиза, че държавата не е наясно какво правят и защо съществуват всички тези структури с особен статут, защото и други правителства са възлагали същия анализ (имаше подобно решение на кабинета "Денков").
Външен натиск, вътрешен отпор
Всъщност тези прегледи се възлагат, защото има външен натиск за прекратяване на странните фирми, които действат по правила, различни от Търговския закон (ТЗ).
Изготвянето и осъществяването на програма за превръщането на спецпредприятията в нормални фирми (или в агенции) се мотае от години, а е едно от условията за получаване на евромилиардите по прословутия План за възстановяване и устойчивост и е включено в него като поет от София ангажимент (мярка 236). ЕК вече няколко пъти напомня, че България не изпълнява мярката.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която България отдавна напира за членство, също смята, че специалният статут на част от тези държавни предприятия е лишен от смисъл и дори вреден и че те би трябвало да станат нормални фирми по ТЗ (или пък да се превърнат в агенции).
Приемането на програма за преобразуване на тези държавни предприятия е едно от условията на ОИСР за допускане на страната ни в престижната организация. При това от години.
Ето защо правителствата и Агенцията за контрол на публичните предприятия отдавна трябваше да са изяснили спецификите на въпросните предприятия и да са готови с програмата за преобразуването им в ЕАД, ЕООД, или пък в агенции, а защо не и за закриване на някои от тях, създадени като касичка за източване на публични средства - като язовирното предприятие например. То бе приумица на управлението на Бойко Борисов, което му наля половин милиард лева за спешни ремонти на водоеми. И до днес язовири, включени в "спешната" програма, си стоят в предаварийно и аварийно състояние.
Оказва се, че по темата за съдбата на спецфирмите има разногласия между България, от една страна, и Европейската комисия и ОИСР, от друга. Например за "Радиоактивни отпадъци" София упорства, че трябва да си остане специално държавно предприятие. Спорове има и за други от списъка.
Време за оптимизации
Липсата на актуален анализ на предприятията и на програма за преобразуването им показва и колко безполезна е Агенцията, отговаряща за тях. При наличието на мегаминистерство на икономиката тази агенция може спокойно да бъде свита до дирекция там. Това ще е добър пример за икономии.
По замисъл тази агенция трябваше също така да провежда прозрачни и честни конкурси за членове на управителни, директорски и наздорни съвети във всички държавни предприятия, не само специалните. Конкурси за "независими" членове се провеждат, но всяко ново управление с лекота сменя директори и надзорници, които не му харесват, и инсталира там без конкурс свои хора. Политическото кадруване е особено видно в енергетиката, където често в бордове и управителни съвети се спускат верни на партията активисти, а не професионалисти, спечелили в състезание с други кандидати.
Независимата агенция очевидно няма сили да се справи с политическия натиск. Какъв е тогава смисълът на съществуването й?
