Колкото повече наближават първите в историята на БСП преки избори за лидер, толкова повече се увеличават неяснотите около тях. Една от най-големите въпросителни е колко действително са членовете на левицата, които ще определят новия председател на 26 април. Разминаването в бройката е сериозно. По информация на зам.-шефа на партията Кирил Добрев, който е и един от основните опоненти на Корнелия Нинова за лидерския пост, членовете са 83 848 души. Председателят на изборната комисия Емил Войнов обаче твърди друго. Към момента те са 57 хил. души от 211 червени организации, коментира пред "Сега" Войнов.
Всъщност избирателните списъци на левицата ще се чистят до последния момент от "фантоми", а според социалисти неяснотите колко действително са имащите право на глас, може да постави под съмнение и легитимността на вота. За това алармираха и представители на т. нар. вътрешно-партийна опозиция.
Приетият след бурни разпри текст на изборните правила е, че изборът се счита за редовен, ако в него са участвали половината от членовете на БСП.
Според Войнов окончателните данни, които ще постъпят в комисията, ще са към 31 декември м. г.. "След това трябва да се заличат имената на починалите и напусналите партията за периода 1 януари до деня на изборите, тоест за период от 4 месеца", посочи той. В деня преди гласуването ще има яснота колко от социалистите ще имат право да гласуват и така изходното число на избирателите, от което ще се определи и активността, ще бъде съобщено в последния момент.
Именно този проблем е бил остро поставен и горещо дебатиран по време на последния пленум на левицата миналата неделя, разказаха пред "Сега" участници в заседанието. Скандалите са се завъртели около липсата на информация за броя на членовете. "Без да е поставен срок за това, нужно е от самото естество на изборния процес този брой да е ясен във всеки един момент, а не да се определя веднъж на четири години според нуждите на квази-изборната квази-партийна квази-администрация", се посочва в критично писмо с въпроси до изборната комисия, с което "Сега" разполага.
"Защо досега 3 г. след измененията в Устава все още не е ясен броят на членовете с право на глас? Той следва да е публично известен на всички членуващи в партията по политически, но и по юридически причини. Защото за много хора не е все едно дали съмишлениците им са 20 хиляди или 100 хиляди. Това дефинира силата на идеята, която споделяме", се казва още в документа.
В него се поставят и други съществени проблеми около прекия вот. Не е ясно например постоянно действащи ли са общинските и районни комисии - има предвиден срок за произнасянето им след жалба, за който не може да бъде гарантирано, че ще се спазва, ако тези комисии не са постоянно действащи. Повдига се и въпросът може ли председателят на НС на БСП да даде днес ясна и недвусмислена гаранция публично, че БСП разполага с материалния и човешки ресурс за провеждането на тези избори. Не е ясно и кой, кога и как ще печата изборните книжа. Според участниците в пленума последният въпрос е много важен, "защото при липсата на гаранция за уникалност на използваните книжа не може да се даде съответна гаранция за автентичност на обработваните от комисията резултати".
"Няма да има кой да гласува"
Така или иначе напрежението и неразбориите в левицата най-вероятно не само няма да стихнат, но и ще се увеличават до изборите. Особено на фона на факта, че се увеличава подкрепата на основните опоненти на лидера Корнелия Нинова - Кирил Добрев и Красимир Янков. В същото време самият Добрев, който е и организационен секретар на БСП, признава, че в левицата има сериозни проблеми. "Десетте години опозиция, а на места и доста повече, доведоха до липса на мотивирани и политически подготвени хора. Ако трябва на нещо да посветим следващия мандат, то това е – да намерим и подготвим хора - от кмет на най-малкото населено място, до министри”, заяви наскоро Добрев пред съпартийци. Според него, ако продължава тази тенденция, "няма да има никакво значение кой за какъв пост е номиниран, тъй като всички са изправени пред риска да няма кой да ги избира".
