От страните в ЕС най-много са българите, които смятат, че санкциите срещу Русия са твърде строги. Тази милозливост излиза наяве от проучването "Общественото мнение на европейските граждани за войната в Украйна" на "Галъп интернешънъл".

(Изследването е проведено по метода CAWI (Computer Assisted Web Interviewing) в периода 7-22 март 2022 г. сред 24 509 души (24 004 респонденти от 24 държави от ЕС) и 1 505 души в 2 европейски държави извън Съюза – Сърбия и Швейцария). Извадката за всяка от държавите е представителна за уеб активното население, възраст 18+). В България изследването е проведено от Кантар в сътрудничество с „Галъп интернешънъл болкан“.)

На въпроса "Смятате ли, че санкциите, които ЕС наложи на Русия са подходящи или са твърде строги, или не са строги достатъчно?" като цяло 42% от европейските граждани подкрепят санкциите, а 43% дори искат повече такива.

Едва 15% от европейците считат, че санкциите са твърде строги, като челно място в тази група от ЕС заемат българите - 42% от тях считат, че те са прекалени. Следват словаците (34%), гърците (32%) и унгарците (32%). Извън ЕС, от европейците 73% от хората в Сърбия са на същото мнение.

 Освен това:

- Повече от половината от гражданите на ЕС вярват, че вече сме предоставили достатъчно подкрепа на Украйна. Но 43% биха искали да видят дори повече помощ, като Португалия, Испания, Ирландия, Франция, Финландия и Швеция изразяват в най-голяма степен солидарност;

- Има висока готовност за приемане на бежанци в ЕС: повече от 90% от гражданите на Съюза са в подкрепа на приемането на бежанци. 50% подкрепят неограничен прием на бежанци. 44% предпочитат все пак да има ограничения;

- Само 1/5 са твърдо против приемането на Украйна в ЕС. 52% казват, че Украйна трябва да се присъедини към Съюза, 27% не могат да преценят. Полша, Естония, Литва, Ирландия и Испания подкрепят в най-голяма степен присъединяването на Украйна към ЕС.

Страховете на европейците: инфлация, война, намаляване на енергийните доставки

Най-големите притеснения на гражданите на ЕС в момента са повишаващите се цени, страхът от разширяване на конфликта в Украйна и възможният недостиг на енергийни доставки. Проблеми, които бяха в челото на списъка с приоритети преди месец, като пандемията от ковид и климатичните промени, сега за избледнели в своята значимост.

Енергийни доставки

Осъзнаването на зависимостите на националните държави от руски внос е ясно (79% средно за ЕС), само Швеция се възприема като по-скоро независима от руската енергия. Преминаването към възобновяеми източници с цел да се намали зависимостта от руските енергийни доставки е добре възприето във всички държави (91%).

Национална сигурност

Повече от половината от европейските граждани са притеснени, че екипировката и оперативните възможности на армията в тяхната държава не са задоволителни. 52% казват, че разходите за защита на тяхната страна трябва да се увеличат. Мнозинство от 60% сред анкетираните във всички страни подкрепя създаването на обща европейска армия. Желанието да се направи такава армия е най-високо в Португалия и Полша, Белгия, Литва, Испания и Румъния.

Българските граждани са най-песимистимно настроени към своята армия. 2/3 от тях (67%) считат, че екипировката и възможностите на българската армия "изобщо не е добре", а други 22% - че "не е много добре". Едва 10% смятат, че армията ни е добра.

Нагласи към Европейския съюз

61% от европейците виждат голямо единодействие в днешната ситуация между страните-членки на ЕС, а за 63% ЕС е стабилизираща света сила. Широкото мнозинство (78%) вярва, че ЕС трябва да играе по-активна роля в световната политика.

В сравнение с останалите страни-членки нагласите към ЕС са най-негативни в Гърция и България. Нагласите в Сърбия, която е със статут на страна кандидат за членство, също са критични към ЕС.