България е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за това, че крие мотивите, с които бившият министър на вътрешните работи от ГЕРБ Цветан Цветанов беше оправдан по едно от делата срещу него - за позволено незаконно тайно наблюдение.
С решение по делото "Гиргинова срещу България", съдът приема, че е нарушена Европейската конвенция за правата на човека, която гарантира свободата на словото, включително достъпа до общественозначима информация, свързана с обществения дебат. В практиката на ЕСПЧ необоснованият отказ да бъде предоставена такава информация се приема за недопустим "информационен монопол" на държавата.
Заявлението за достъп до информация до Софийския градски съд е подадено през 2015 г. от Галина Гиргинова, журналист от "Съдебни репортажи", блог за съдебна журналистика и разследвания. Адвокат по делото е изпълнителният директор на Програма достъп до информация Александър Кашъмов. Две съдебни инстанции отказват да разгледат казуса по същество и да направят преценка дали надделява общественият интерес за достъп до информация или защитата на националната сигурност, свързана със системата за тайно следене чрез специални разузнавателни средства.
Съдът в Страсбург намира нарушение и на гарантираното от конвенцията право на ефективни правни средства за защита, тъй като журналистката не е имала ефективно средство за защита. Решението е взето единодушно. То може да бъде обжалвано от българското правителство в 3-месечен срок пред Голямата камара.
Адвокат Кашъмов коментира пред "Сега", че решението е голяма победа. "То показва сериозни системни проблеми, свързани с неконтролираната секретност в България и отказа на съдилищата да разглеждат по същество случаи за достъп до информация, в които под знака на класифицираната информация се отказва общественозначима информация", посочи той.
"Става въпрос не за каква да е информация, а за мотивите към присъда по обвинителен акт за евентуална злоупотреба при прилагането на СРС. Това е отделна тема в българския обществен живот, по която България уникално е осъдена два пъти в Страсбург за липса на гаранции за защита правата на гражданите. И точно този въпрос се оказва голяма тайна, защото, видите ли, щели сме да разберем как функционира тази система", обясни Кашъмов.
По думите му могат да се направят директни препратки с няколко теми, които са актуални в момента. Като например искането за тълкувателно решение от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, което цели да извади прокуратурата от обхвата на Закона за достъп до обществена информация. Според Кашъмов решението на ЕСПЧ трябва да е пречка ВАС да се произнесе рестриктивно по искането на Сарафов.
Темата е свързана и с едно продължаващо непроизнасяне на Върховния административен съд точно по подобно тълкувателно дело от 2021 г. за публичността на съдебните актове.
Правораздаването трябва да е в максимална степен публично. Както е отбелязвал неведнъж ЕСПЧ, прозрачността способства за доверието, което е необходим елемент на независимостта и безпристрастността на съда.
"Страсбург стяга в менгеме разклащащите се болтове на административното правосъдието, за което опитите да бъде подчинено и завладяно не стихват, най-вероятно защото то е това, което контролира възможния произвол на изпълнителната власт и разходването на обществени средства", каза още адвокатът.
