Въпросът кой конкретно определя членовете на избирателните комисии ще се окаже дълбоко пазена тайна. Така излиза от нежеланието на Централната избирателна комисия (ЦИК) да хвърли светлина по темата - дори когато трябва да се изяснят смущаващи твърдения – например, че трима членове на секционната комисия (СИК) в Буенос Айрес са аржентинци, за които не е ясно дали владеят добре български език.
Тайни квоти
По принцип СИК-овете (секционните избирателни комисии) в страната и в чужбина се подбират на един и същи принцип – след консултации между политическите сили, които са представени в българския и Европейския парламенти. Всяка формация излъчва свои представители, с които да се запълнят съставите на комисиите. За СИК зад граница е възможно, ако партийните „изборджии” не достигат, да бъдат назначени представители на местните български общности. Това става след съгласуване с външното ни министерство и с ЦИК, която играе ролята на районна комисия (РИК) за секционните комисии по света.
Споменатите консултации протичат напълно непрозрачно. За резултатите от преговорите се съставят протоколи, но ЦИК не е задължена да ги публикува. На интернет сайта й излизат списъците с назначените членове на секционните комисии, както и евентуални смени и технически редакции. Не става ясно обаче кой точно е предложил всеки един от тях– дали е политическа формация или е организация на българи в чужбина. А изборната администрация не проявява никакво желание да каже.
В СИК говорят ли български
Така стигаме до казуса в Аржентина. Местен българин е изпратил сигнал до ЦИК, че трима от назначените членове на избирателната комисия са аржентинци с българско гражданство, които не знаят добре български език. Самият жалбоподател в миналото е оглавявал секционната комисия в Буенос Айрес.
В ЦИК разглеждат сигнала му на 29 март и го оставят за сведение с аргумента, че по думите на автора му въпросните трима аржентинци и преди са участвали в състава на комисията. С други думи, изборните комисари решават, че проблем няма, без да проучат ситуацията. Няколко дни по-късно получават сигнала повторно И отново го оставят без разглеждане.
На 6 април „Сега” отправи запитване до външното ни министерство дали разполага с информация по случая. От ведомството отговориха единствено, че предложеният от тях председател на комисията „владее перфектно български език”, но не казват нищо за членовете на комисията.
„Сега” потърси отговор и директно от ЦИК. Въпросът стигна изборните комисари на заседанието им на 9 април. Те отново оставиха запитването за сведение. Това е техният начин да кажат, че няма да отговорят.
Противоречива практика
Ясно е, че ЦИК не смята подобна информация за публична, въпреки че липсва видима причина да бъде държана в тайна. Същата кадрова мъгла обвива формирането на секционните и районните комисии в страната. В същото време обаче някои РИК-ове нямат проблем да публикуват подобни данни – например в Благоевград са налице списъци с трите имена на членовете на всяка СИК, както и партията или коалицията, която ги е издигнала. Това означава, че в самата изборна администрация няма ясна практика дали подобна информация да е достъпна за публиката или не.
