Софийският градски съд трябва да се произнесе по исковата молба на Николай и Евгения Баневи срещу вече бившия главен прокурор Иван Гешев и петимата му някогашни заместници (един от тях е настоящият и.ф. началник на държавното обвинение Борислав Сарафов). Това е определил Върховният касационен съд, видя "Сега" в електронното му деловодство.
Досега както градският съд, така и апелативният отказаха да се занимават с иска за 60 000 лв., който Баневи заведоха през 2021 г. срещу Гешев, Сарафов, Десислава Пиронева, Даниела Машева, Красимира Филипова и Пламена Цветанова.
Ръководството на прокуратурата бе дадено на съд от Баневи за морални вреди, причинени им от писмо до 67 европейски институции, в което наред, че се оплакват от натиск, Гешев и заместниците му се хвалят и с неприключили дела, сред които и това срещу Баневи. Това е арогантно злоупотреба с права и нарушение на презумпцията за невиновност, смятат Баневи.
Долните инстанции приеха, че писмото е било в кръга на професионалната компетентност на Гешев и заместниците му и функционалният им имунитет, който е до живот, ги пази от дело. Трима върховни съдии - Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева обаче отменят актовете на градския и апелативния съд и връщат делото за разглеждане.
Тримата върховни съдии обясняват, че функционалният имунитет на магистратите не е абсолютен. И целта му е да пази държавата и нормалното функциониране на съдебната власт, а не ползващите се от него лица.
Цитира се практика на Конституционния съд, както и решения на Европейския съд по правата на човека.
При всяко заведено гражданско дело трябва да се преценява отделно дали функционалният имунитет е пречка за воденето му, обяснява още върховния съд.
Забраната за публично позоваване на вината не се отнася до актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на заподозрения или обвиняемия (например обвинителен акт). Според практиката на Европейския съд по правата на човека обхватът на принципа на презумпцията за невиновност не се ограничава до проста процедурна гаранция в наказателните дела, а изисква никой представител на държавата да не заявява, че дадено лице е виновно за престъпление преди неговата виновност да е била установена от съд.
Ако в публични изявления на властите някой бъде представен като виновен, преди да е осъден, то презумпцията за невиновност би била нарушена, обяснява съдът.
Така сега Софийският градски съд, който ще гледа делото по същество, ще трябва да отговори дали изявлението на Гешев и заместниците му надхвърля обикновеното оповестяване на обществеността на информация за провеждането и развитието на образуваното срещу Баневи наказателно производство, тъй като съдържа идеята, че те са виновни в извършването на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение, преди наказателният съд да се е произнесъл с окончателна осъдителна присъда.
Съдът ще трябва да прецени и дали начинът на изразяване и смисълът на използваните думи, както и контекстът, в който е изложена информацията за Баневи, нарушава баланса между правото на обществото на информация и индивидуалните права на споменатите в писмото лица.
Трябва да се съобрази и че Баневи са споменати след като са осъдили България в Страсбург заради изявления на Иван Гешев, докато оглавяваше спецпрокуратурата.
За писмото на Гешев и заместниците му си припомнете тук:
