Внасяме проект за решение за изпращане на военно-техническа помощ за Украйна, веднага след свикването на Народното събрание. Това обяви в официална позиция Демократична България. Макар и това да не се посочва конкретно, то очевидно в случая се има предвид изпращането на военна техника, каквио искания имаше на няколко пъти от страна на Киев.
Българският парламент вече веднъж гласува за даването именно на "военно-техническа помощ" за Украйна. Това стана при предишния състав на Народното събрание. Тогава това беше ограничено до евентуален ремонт на украинска бронирана техника в българските военни заводи. Нещо, което не е известно да се е случило и до момента.
Сега очевидно ДБ иска парламентът да заяви ясно, че ще предостави оръжие, включително и тежко въоръжение на Украйна.
"Позорно е България и Унгария единствени да не подкрепят Украйна с пряка военна помощ. Това става особено наложително, след като Путин анексира 15% от територията на нападнатата страна. Веднага след свикването на Народното събрание парламентарната група на “Демократична България” ще внесе решение за изпращане на военно-техническа помощ за Украйна", се посочва в сегашната декларация на партията.
Само преди дни стана ясно, че украинският посланик Виталий Москаленнко отново е поискал тежко въоръжение от военният министър Димитър Стоянов, но той му отказал. "Беше повдигнат отново въпроса за конкретен вид въоръжение. Отговорът ми беше кратък и ясен: Има решение на парламента, ние няма как да го погазим", обяви шефът на МО.
"Категорично настояваме президентът Румен Радев да не заема еднолично и зад гърба на обществеността позиции по ключови за евроатлантическата принадлежност и достойнство на страната въпроси", посочват още от ДБ.
Остро осъждаме решението му да бъде единственият държавен глава от Централна и Източна Европа, който отказа да се присъедини към президентите на Румъния, Полша, Чехия, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Северна Македония и Черна гора, подписали на 2 октомври декларация срещу противозаконната анексия от Русия на територии на суверенна Украйна. Нещо повече, българският президент укри този свой акт и едва впоследствие обяви мотивите си за него, добавят още от Демократична България.
Според тях "отказът да положи подписа си под съвместния документ заедно с лидерите на 9 страни от Централна и Източна Европа е всъщност отказ България да изрази пълната, включително военна, подкрепа за Украйна, отказ да заклейми и поиска съд за престъпленията на агресора, отказ да подкрепи суверенитета и териториалната цялост на Украйна". В декларацията се добавя и, че българският президент трябва да разбере, че няма легитимност сам да се произнася по стратегически за България избори и да поставя под съмнение нейната евроатлантическа ориентация.
От партята настояват държавният глава да свика Консултативния съвет за национална сигурност с легитимното политическо представителство на формациите от новоизбраното 48-о Народно събрание в него и той да обсъди рамката на позициите на българската държава по всички въпроси, свързани с войната срещу Украйна и политиката на Кремъл към ЕС и НАТО. Окончателната дума по нея има единствено Народното събрание, добавят от ДБ.
В същото време, служебният министър на външните работи Николай Милков се присъедини към тезата на Радев и определи като рискована инициатива и "малко предварителна" декларацията, с която лидерите на 9 държави от Централна и Източна Европа поискаха ускореното присъединяване на Украйна в НАТО.
Той изтъкна, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ползва изключително умерена комуникация по темата, а позициите на България се придържат към тази реторика. "Не виждам реална полза - можехме да подкрепим тази декларация, от която нищо не следва. И да не подкрепим, пак нищо няма да последва. Виждаме и че редица други държави като САЩ, Франция, Германия, Италия, Великобритания се придържат към комуникацията на Столтенберг", заяви Милков.
Той обяви, че подобни решения изискват формат Среща на върха на 30-те държави-членки на НАТО. Такава среща предстои, така че там тези въпроси ще бъдат поставени. Освен това, молбата на Украйна за ускорено присъединяване към НАТО все още не е разпространена сред страните-членки, допълни Милков.
"НАТО ясно заявява, че няма да става част от военните действия в Украйна - това е рамкова теза, в която се решават всички въпроси. Така че акцията на тези държави е малко рисковано да не доведе до пукнатини, а силата ни е в нашето единство.", коментира още външният министър
Той допълни, че реакцията на България може би дава аргументи на някои хора да кажат, че не сме последователни в подкрепата си към Украйна и в отговор на това прочете благодарствено писмо от представител на украинските власти за твърдата и последователна подкрепа.
