На Българска православна старостилна църква (БПСЦ) е отказана регистрация в Агенцията по вписванията, въпреки решението на Върховния касационен съд (ВКС).
Това съобщи служебният министър на правосъдието Мария Павлова по време на изслушването в Народното събрание, на което на въпроси отговаряха и премиерът Димитър Главчев, и на шефа на дирекцията по вероизповеданията към МС Георги Кръстев.
Представители на БПСЦ са подали искане на 19 декември, а на 27-и е постановен отказ за вписване с мотиви, че не са предоставени необходимите документи. "Два пъти им е предоставена възможност и са дадени указания да попълнят необходимите документи за регистрация, а те отказват", обясни министър Павлова.
По време на изслушването бяха изнесени данни от народния представител Кръстьо Врачев ("Възраждане"), че след 1993 г. БПСЦ е придобила 18 храма на територията на страната, единият от които е катедрален. И тъй като тази общност не е юридическо лице, тези храмове се изграждат чрез фондации или физически лица, поясни Врачев. "Същевременно европейският съд по правата на човека и ВКС казват, че това е малка общност от хора - 1000-1500 човека към днешна дата. Така, че има ли проверки на дейността ѝ и откъде тя има пари за тези дейности?"
На този въпрос премиерът Главчев заяви, че не разполага с такава информация.
"Но ще изискам такава и ще ви бъде предоставена, макар че съм скептичен, че има, след като няма регистрирано юридичесо лице. Очевидно ще трябва да се обърна към НАП и службите", измъкна се Главчев.
Иначе той нееднократно повтори, че БПСЦ е "потенциална заплаха".
"Убеден съм, че народните представители ще я отчетат и ще ликвидират тази потенциална заплаха, макар че трудно може да се предвиди какво би се случило в бъдеще. Ако има съдебна регистрация на тази църква, тя не трябва да е в противоречие с Конституцията и закона за вероизповеданията", допълни Главчев.
След това дапутатите единодушно, както и вчера в правната комисия, приеха на първо четене и трите проекта (на ГЕРБ, "Възраждане" и БСП) за промени в закона за вероизповеданията, насочени срещу съдебната регистрация на БПСЦ.
Всички предложения, по различен начин указват в закона да се запише, че не може друга църква у нас, освен Българската православна (БПЦ), да съдържа в наименованието си думите "българска" и "православна" и да въвежда в заблуждение хората. Депутатите се обединиха около тезата, че регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от признатата по закон Българска православна църква.
При гласуването законопроектите на ГЕРБ и БСП бяха приети с по 176 гласа "за" (без против и въздържали се), а този на "Възраждане" - със 140 "за", 26 "против" и нито един въздържал се.
Какъв е казусът със старостилната църква
На 26 декември 2024 г. Върховният касационен съд реши окончателно БПСЦ да бъде вписана в регистъра, като отмени противоположни решения на Софийския апелативен и на Софийския градски съд по съдебния казус, който върви от 2009 г. Самата старостилна църква се появява у нас още през 1993 г.
Според членовете на ВКС няма обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на старостилната църква биха се засегнали права на "БПЦ - Българска патриаршия" и на нейните членове.
Три дни след това решение патриарх Даниил обяви, че православната църква у нас е една и е недопустимо вписване на още една. На 30 декември пък, в експертно становище, дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет посочи, че уставът на БПСЦ противоречи на Конституцията и на разпоредбите на закона за вероизповеданията. Същия ден бяха внесени и два от приетите днес на първо четене законопроекта (на ГЕРБ и "Възраждане"), а на 6 януари и този на БСП.
При дебатите в парламента днес правосъдното министерство бе обвинено от Атанас Зафиров (БСП), че е "проспало" делото в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, който е постановил БПСЦ да бъде регистрирана у нас и впоследствие с това се е съобразил и Върховният касационен съд.
От трибуната бе изтъкнато, че адвокат на БПСЦ в Страсбург е била бивша колежка на българския съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев, а същевременно правосъдното министерство не е счело за необходимо да наеме частна кантора, а е карало по стандартния ред, като тази задача е била възложена на Дирекция "Процесуално представителство" към министерството. Дори не е бил поискан отвод на Йонко Грозев.
Шефът на дирекцията по вероизповеданията Георги Кръстев пък разкри, в отговор на въпрос от депутат, че с подобно име към момента има регистрирана само още една такава църква - "Истиноправославна църква".
"Следили сме нейната дейност много внимателно, но тя към към момента е кухо юридическо лице", допълни Кръстев.
