Процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор ще бъде прекратена, но няма пречки той да остане на поста като изпълняващ функциите. Това следва от приетите промени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт. Днес текстовете бяха гласувани на второ четене от парламентарната правна комисия, като се очаква утре да влязат в дневния ред и на пленарната зала.
Текстът гласи, че процедурите по избор на главен прокурор и председатели на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, които не са приключили с указ на президента за назначаване към датата на обнародване на промените, се прекратяват.
Висшият съдебен съвет трябва да изслуша и.ф. главен прокурор Сарафов, който е и единствен кандидат за титуляр на поста, в четвъртък и веднага след това да го гласува. Процедурата обаче приключва с издаване на президентски указ за назначаване, какъвто Сарафов няма шанс да получи, дори съветът да го избере в навечерието на обнародването на промените в Закона за съдебната власт.
Ако този текст бъде окончателно приет и от пленарната зала, има вариант Висшия съдебен съвет да прекрати процедурата още преди обнародването му. Не се очаква президентът да наложи вето.
До тази развръзка в правната комисия се стигна, след като по-рано с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС - Ново начало парламентарната правна комисия отхвърли предложението в Закона за съдебната власт да влезе забрана Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Това предложение също беше пряко свързано с избора на Сарафов.
Сега, с тези промени, няма никаква пречка Висшият съдебен съвет да прекрати процедурата за избор на Сарафов, а веднага след това да открие нова процедура, в която той отново да бъде номиниран. Това се отнася и за процедурата за избор на Върховен административен съд, който от ноември м.г. е вече без титулярен председател.
Сарафов стана и.ф. главен прокурор през юни 2023 г., малко след като със скоростна процедура ВСС уволни Иван Гешев като главен прокурор. Всичко това се разви, макар и 5-годишният мандат на членовете на този Висш съдебен съвет да приключи още през октомври 2022 г. Изтеклият мандат не спря кадровиците и да задвижат процедурата за избор на главен прокурор, както и тази за председател на Върховния административен съд. Прекратяването ѝ беше част от условията на ПП-ДБ за преговори за кабинет с мандата на ГЕРБ. След това преговарящи с ГЕРБ останаха само от ДБ, но и те вече не са в сметките за кабинет, защото не приемат номинацията на Росен Желязков за премиер.
КОМЕНТАРИ
Мая Димитрова (БСП), която председателстваше днешното заседание на комисията, коментира пред медиите, че е вероятно законопроектът да влезе за разглеждане в утрешното заседание на парламента. "Трябва да бъдат прекратени правомощията на този главен прокурор и процедурата трябва да бъде съвсем прозрачна при избор на такъв", добави тя, цитирана от БТА.
"Не искам и се надявам да не съм на мястото на Борислав Сарафов", коментира и служебният министър на правосъдието Мария Павлова, която беше на заседанието на правната комисия. Според нея трябва да се изчака, за да се види утре какво ще бъде гласувано окончателно в пленарна зала и кога новите текстове ще влязат в сила.
За съжаление комисията не подкрепи онези предложения, които гарантираха мандатност и оставиха на практика Борислав Сарафов като временно изпълняващ функциите главен прокурор, посочи Надежда Йорданова (ДБ). "Пленарна зала ще реши окончателно, а президентът ще реши как да упражни своите правомощия, така че ни очакват няколко интензивни дни", добави тя.
Самият Сарафов също засега запазва мълчание.
И ОЩЕ
Правната комисията отхвърли идеята в закона да се предвиди т. нар. двойно мнозинство при избора на председатели на ВКС и ВАС - те да се избират със 17 гласа, но и с повече от половината от членовете, избрани пряко от съдиите.
Както ВСС с изтекъл мандат беше оставен да взема важни решения за съдебната власт, така и бяха отхвърлени и всички ограничения, свързани с изпълняващите функции председател на ВКС и ВАС и главен прокурор. Не бяха приети и предложенията на ПП-ДБ да бъде регламентирано какво се случва, ако президентът не подпише указ за назначаване на някого от т.нар. трима големи в съдебната власт.
Беше приета и поправка, регламентираща, че главният прокурор може да има само двама заместници. Отпадна и правомощието на главния прокурор да ръководи пряко Националната следствена служба, като беше прието тя да се ръководи от директора си.