След 6-часово заседание правната комисия в парламента отложи за следващата седмица обсъждането на законопроектите, с които се въвежда механизъм за разследването на главния прокурор. Проектите бяха в дневния ред на комисията за днес. Това, което се случи на заседанието обаче беше да се изслушат възраженията на прокуратурата, както и становищата на Висшия съдебен съвет, адвокатурата, неправителствения сектор и т.н. Когато дойде ред за изказванията на депутатите, председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) предложи заседанието да бъде отложено за следващата сряда. Аргументите на Чолаков за това бяха, че комисията заседава вече прекалено дълго (когато променяха по спешност Изборния кодекс среднощ това не беше аргумент), както и че трябва да се обмислят чутите днес предложения. И не на последно място - главният прокурор Иван Гешев държал да бъде изслушан. Гешев отсъстваше днес, тъй като е в Турция. Затова функцията на говорител на институцията бе поета от заместника му Борислав Сарафов, който е и директор на националното следствие. В залата бяха и част от останалите заместници на Гешев, т.е. думата на прокуратурата се чу ясно.
"Ако е решил Бог парламентът да има мандат, ще направим добри изменения в НПК и Закона за съдебната власт", увери Чолаков. Той подчерта, че няма намерение да бави проектите. "Може да се окаже, че няма алтернативи, но аз имам чувството, че има", посочи той.
"Не можем да оставяме впечатление, че становищата на народните представители зависят от физическото изказване на главния прокурор", възрази му Надежда Йорданова (ДБ). В крайна сметка обаче с 16 гласа "за" и 6 "против" беше прието предложението на Чолаков за отлагането на заседанието.
По-рано прокуратурата и служебният министър на правосъдието Крум Зарков влязоха в схватка по повод законопроектите. Без изненади, прокуратурата остро възразява срещу проектите и ги обявява за противоконституционни и целящи да овладеят държавното обвинение. Механизмът за разследване на главния прокурор е част от ангажиментите, които България трябва да изпълни, за да получи останалото финансиране по Плана за възстановяване. Освен това заради липсата на такъв механизъм България е под наблюдение от Съвета на Европа от 2009 г., когато бе осъдена от Съда в Страсбург по делото "Колеви срещу България".
Преди заседанието Сарафов обясни, че не само той, но и негови колеги и приятели, а също и съпругата му, с които говори за законопроектите, ги намират за "открит опит за овладяване на съдебната система и за отстраняване на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища". Сарафов обобщи, че законопроектите (те са сходни - един внесен от МП и един от "Демократична България") са "открито погазване и потъпкване с кални ботуши на Конституцията". Ако те бъдат приети, прокуратурата ще сезира Конституционния съд, обясни той.
Сарафов даде за пример как главният прокурор ще може да се отстранява само по сигнал, без да има достатъчно данни за извършено престъпление. "Имам опасението, че още в първите дни, ще последват поне 70-80 сигнала, всеки от които ще е основание за образуване на наказателно производство, без да има доказателства", предрече зам.-главният прокурор. Той смята, че главният прокурор не е безконтролен, защото се отчита пред парламента. А освен това всеки прокурор може да го разследва, ако има данни за извършено престъпление. "От 2009 г. условията в прокуратурата и в страната са коренно различни", обобщи Сарафов. "Не съм против да има механизъм. Но механизмите трябва да са коректни, а не саморазправа", продължи той. И допълни, че не може априори който е избран за главен прокурор да се приема за престъпник, да бъде контролиран и да бъде поставен под политически натиск. А политически натиск ще има, защото според проектозакона разследването се осъществява от МВР. "И в момента няма механизъм за случайно разпределение на делата в МВР. МВР е политически орган. Това да се разследва главният прокурор от разследващ полицай, посочен пряко от министъра, е пряк път за политическа репресия", каза Сарафов пред репортерите преди заседанието на комисията.
Представяйки проекта за промени служебният правосъден министър Крум Зарков обаче възрази, че те начин да бъде пресечен порочният кръг, в който държавата се върти от 2009 г. "Въпреки тежките думи, проектът не цели нищо да овладява и нарушава, нищо да разваля, а напротив", каза министърът. Той посочи още, че проектът е много повече от изпълнение на ангажимент по Плана за възстановяване. И напомни, че България е била осъждана над 70 пъти от Страсбург заради проблемите, които проектът цели да реши. Той беше категоричен, че липсва начин фактически за ангажиране на наказателната отговорност на главния прокурор. И, без да влиза в никаква конкретика, припомни за изводите на американския конгресмен Уорън Дейвидсън, че действията и бездействията на българската прокуратура застрашават сигурността на НАТО и Европа.
Зарков смята, че ако законопроектите минат, ще може да напредне политическият дебат, свързан със съдебната власт. Освен това България ще изпълни ангажиментите си, а в международен план от страната ще бъде свалено петно и българските граждани ще знаят, че никой не е над закона.
