Спешно, в последния възможен момент и на ръба на Конституцията ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС прокараха в парламента законови промени, с които се опитват да предотвратят възможността бъдещият служебен премиер да заеме поста без да има правото за това.

Направиха го с поправки в Закона за БНБ, за Сметната палата и за омбудсмана, които светкавично одобриха на първо четене в парламентарната правна комисия и в пленарната зала. За малко щяха да ги приемат още същия ден и на второ четене, но се уплашиха да не нарушат парламентарния правилник и ги оставиха за началото на следващата седмица.

КАКЪВ Е КАЗУСЪТ

Според новите конституционни текстове, които трите формации одобриха в края на 2023 г., начело на служебното правителство могат да застанат само определен тесен кръг от държавни длъжности - управителят и подуправителите на БНБ, шефът на Сметната палата и неговите заместници, както и омбудсманът и заместниците му.

Проблемът обаче е, че това са лица, които не могат да заемат политически длъжности, нито други държавни служби. Иначе казано, ако някой от тях стане служебен премиер, ще изпадне в несъвместимост. Междувременно обаче текат срещи между президента Румен Радев и титулярите на тези постове, за да реши държавният глава кого от тях да избере да оглави бъдещия служебен кабинет.

СПЕШНИ ДЕЙСТВИЯ

От мнозинството се усетиха за проблема и припряно предприеха действия. Днес депутати от ГЕРБ-СДС и ДПС внесоха промени в Закона за БНБ. Това са Теменужка Петкова, Анна Александрова, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Внесоха ги съвсем внезапно и без никакво предупреждение, като светкавично беше свикано и заседание на парламентарната правна комисия (тя се оглавява от Анна Александрова - бел.а.), на което поправките да бъдат разгледани и одобрени на първо четене.

Досега в закона беше записано, че управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които БНБ участва, или на международни организации, свързани с нейната дейност. С промените към тези изключения се добавя и заемането на длъжността на служебен министър-председател. Ако някой от шефовете на банката заеме този пост, му се позволява да излезе в неплатен годишен отпуск, докато упражнява функциите на премиер. Така се цели същият човек да може да се върне след това обратно на поста си в БНБ.

Със същия законопроект се правят промени и в Закона за Сметната палата и в Закона за омбудсмана. Това става чрез друг любим и особено некоректен подход на депутатите - с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта. За шефа на Сметната палата и омбудсмана и техните заместници се предвижда същата възможност - да изпълняват по изключение длъжността на служебен министър-председател, както и да излязат в неплатен годишен отпуск, докато оглавяват служебно правителство, така че впоследствие да могат да се върнат на досегашните си постове.

Както се очакваше, веднага след правната комисия законопроектът беше вкаран и в пленарната зала. Тук помогнаха ПП-ДБ, които мълчаливо се бяха присъединили към заверата - десните гласуваха промените да влязат в дневния ред още днес. Те се включиха и при гласуването им на първо четене. В подкрепа на поправките бяха 137 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, а 54 от "Възраждане", БСП и ИТН се възпротивиха.

СЪПРОТИВА

От опозицията обвиниха мнозинството, че нарушава Конституцията. Според Петър Петров от "Възраждане" направените промени не решават проблема с несъвместимостта на тези длъжности с поста на служебен министър-председател. Той изтъкна, че отпускът не променя факта, че такава несъвместимост е налице, защото дори в законопроекта е записано, че те се връщат обратно на заеманата длъжност, след като приключат със служебното правителство.

"Когато някоя поредна глупост трябва да се оправи, се сглобявате буквално за секунди", упрекна Гроздан Караджов от ИТН бившите управляващи, които публично са скарани след разпадането на сглобката им. Той също посочи, че ползването на отпуск не премахва ограничението пред тези длъжностни лица да съвместяват постовете си с позицията на служебен премиер.

От мнозинството не казаха нито думичка, за да защитят предложенията си. Когато обаче се готвеха да ги прокарат и на второ четене, опозицията заплаши, че ще внесе жалба в Конституционния съд. След кратка пауза, бившите управляващи се отказаха от намерението си и дадоха срок от 3 дни преди второто четене.

Малко по-късно по темата се обади депутатът от ПП-ДБ и бивш правосъден министър Надежда Йорданова - но не в парламента, а в интервю пред БНТ. Тя успокоително заяви, че и преди имало случаи да се избират в служебни правителства лица, които заемат висши държавни длъжности. Като пример даде Стефан Софиянски - екскметът на София, който стана служебен премиер през 1997 г. и после се върна в Столична община, както и бившия подуправител на БНБ Калин Христов, който беше финансов министър в служебния кабинет на Марин Райков през 2013 г. Що се отнася до промените в Закона за БНБ, Йорданова заяви, че целта на поправките е бъдещите членове на служебния кабинет да запазят постовете си в други държавни служби. "Целта беше да поясним и да дадем спокойствие на хората, че след като заемат позицията на служебен премиер, мандатът им няма да се прекъсне като избрано лице на съответната длъжност. Уреждаме на законодателно ниво това обстоятелство, което е било фактическо положение в България години наред", твърди бившият министър.

РАЗГОВОРИ

Междувременно, президентът Румен Радев продължи разговорите с възможните кандидати за служебен премиер. Това стана по конституционния списък, иронично наречен от самия Радев "домова книга". Вчера той се срещна с председателя на парламента Росен Желязков, шефът на Сметната палата Димитър Главчев и управителя на БНБ Димитър Радев. Държавният глава открито възнегодува срещу конституционните текстове, по които се избира служебният премиер, като даже обвини ПП-ДБ, че тласкат страната към криза.

Днешните разговори започнаха с омбудсмана Диана Ковачева, която в средата на април поема поста съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тя отказа да оглави служебното правителство. "Клетвата ми е съвсем скоро, така че не мога да стана служебен премиер", заяви тя и допълни, че скоро ще подаде оставка и в парламента.

След като вчера Димитър Радев заяви, че не е добра идея БНБ да се въвлича в политически процеси, днес подуправителите на централната банка Радослав Миленков и Петър Чобанов заеха същата позиция. Те се позоваха на правилата на Европейската централна банка (ЕЦБ), според които ръководните постове в централните банки не е добре да се съвместяват с такива длъжности. Миленков напомни, че е член на Надзорния съвет на ЕЦБ. А Чобанов определи като хипотеза въпроса дали би се отказал от позицията в БНБ. Третият подуправител Андрей Гюров каза, че отговорността да се намери решение е в ръцете на президента.

"Недоразумение е изборът на служебен премиер да се свежда до 10 човека", коментира зам.-шефът на Сметната палата Тошко Тодоров след срещата с държавния глава. По думите му, с другия зам.-председател в одитния орган Горица Грънчарова-Кожарева са финансисти и не са подходящи за поста на служебен премиер.

Тодоров допълни емоционално:

"Ние сме също хора, имаме емоции, подложени сме на невероятно напрежение. Виждате какви недоразумения се получават, този товар. Ние не сме най-подготвените хора за тези позиции. Ние сме финансисти, работили в нашите сфери и сега трябва да присъстваме по силата на позициите, които заемаме"...
"Моля ви се! Много ви благодаря, страхотни сте, нека да се приберем. Съжалете ни все пак"....
"Мислите ли, че не ни притеснява. Повярвайте ми, съпругата ми вече цял месец не спи, предполагам и съпругът на г-жа Грънчарова. Това се пренася, ние имаме малки деца"...

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче се оказа оптимист. ''Мераклии за премиер винаги ще се намерят. Президентът е отговорен човек и на него може да се разчита да не влезем в такава колизия, от която ни карате се страхуваме всички'', заяви Борисов пред журналисти. Вчера герберският лидер каза, че не иска за поста да бъдат номинирани Росен Желязков и Димитър Главчев, тъй като са кадри на ГЕРБ.