Много българи разбраха днес, че президентът Румен Радев е определил нов служебен премиер (остават десетина дни формалности, през които такъв ще е Димитър Главчев). Обаче не разбраха кой е точно. Причината не е рядко срещаното съчетание между умилително име на природен обект с друго, смислово препращащо към народни занаяти (Горица Грънчарова-Кожарева). А фактът, че макар от 10 години да е в ръководството на висша институция (Сметната палата), а от още 10 в кадрови оборот на почти всички партии, дамата не е позната с нищо.
Обществото тепърва ще се информира за нейните плюсове и минуси, ще оценява действия и бездействия. Но досегашната анонимност на Горица Кожарева е базов проблем в цялата ситуация. Висшите институционални чиновници следва всекидневно да се отчитат публично, да представят идеи, да са отворени за обратна връзка - гарантирайки своята експертност чрез доказване. Не го правят, с което са част от безличното административно блато. Тази среда продуцира единствено приспособенчество според ветровете на върха. Мижитурство, за да се оцелява.
Изпълняваш поръчки - растеш.
Трудно фигурата на Кожарева може да бъде преценявана извън тази матрица - за всичките тези години не се е прочула с нито едно управленско решение, което да оценим; няма изразена воля, смелост, ход...; обаче катери стълбицата, очевидно лавирайки между прегрупиращите си политически лагери. Представят ни я като експерт, но се вижда единствено анонимно кариерно развитие.
Впрочем, номинацията е свързана с четири трагикомични момента. Първият е, че през март, при аналогичните залисии, Кожарева се яви в президентството, но въобще не се смяташе за подготвена за премиер. Вторият е, че днес партиите съвсем искрено
не можеха да се сетят кой точно я е сложил
за зам.-шеф на Сметната палата. Бойко Борисов каза, че била предложение на БСП, социалистите отвърнаха, че ГЕРБ и РБ я подкрепили по идея Патриотичния фронт. Всички се оказаха прави, понеже чиновническата й кариера е доста дълга, датираща от времето на НДСВ, "Новото време", и, разбира се, с безценното съдействие на ДПС (кадър мечта!). Третият момент е, че Радев, пледиращ винаги не само за експертност, но и партийна равнооотдалеченост на премиерите си, миналата година успешно сезира Конституционния съд за краткото назначение на Кожарева за и.д. шеф на Сметната палата -
понеже не е нито експерт, нито отдалечена (текущо най-близка бе до ДПС)
И сега същият този Радев слага точно нея за министър-председател. Четвъртият момент е, че успоредно с всичко, Кожарева е не каква да е жена, ами "на мъжа си" - прокурорът Михаил Кожарев, бивш ключов член на Висшия съдебен съвет (ВСС), издигнал Сотир Цацаров, яростно подкрепял и Иван Гешев, атакувал Христо Иванов за твърдението, че ВСС се е превърнал в "трансмисия за търговия с дела" (хич не беше прав Иванов, нали?).
Е, какво може да очакваме в крайна сметка от новия премиер на фона на цялата тази черна комедия? Отговорът - още от същото, нова студена вода. Надежди хората отдавна нямат,
просто може да се молим да не навреди много-много,
докато задкулисни играчи я направляват.
Понеже Кожарева наистина е непозната, а очевидно премного политически субекти са били любезно общителни с нея, не е сигурно към кой точно политико-корпоративен клан е приобщена в момента. Но повечето индикации се за ДПС-Доган. Та, може да се очаква танц на този клан с президентството, а Делян Пеевски да се превърне в пръв опозиционер, недоволен от новите (про)порции в държавата.
Разбира се, сред причините Радев да се спре точно на Кожарева е фактът, че с промените в конституцията изборът му бе ограничен, като по-голяма част от опциите са точно на чиновници. Но по-важното е, че "системата" е така настроена, че да търси не хора с лидерски качества, управленски талант, характер..., а все послушници. Поради което тече стремителен процес на личностна девалвация по управленските върхове. Наскоро "Сега" писа как Третата българска държава почна с Антим Първи като председател на парламента, за да стигне до Рая Назарян. Същото е при министър-председателите: Тодор Бурмов и Васил Друмев са първите двама, Горица Кожарева и Димитър Главчев - последните.
Това е и деинтелектуализация!
Към нея спокойно може да причислим и "интелектуалният авангард на обществото" ПП-ДБ (партийци, инфлуенсъри, сподвижници...). След като конституцията бе променена под тяхно давление, блеснаха с чутовното умозаключение, че Рая Назарян била длъжна да приеме премиерския пост, макар в поправките да не е записано подобно нещо.
А за един очеваден факт, доказан от всички последни правителства, така и не става дума в политическия дебат - че спокойно поне половината министерства може да се премахнат, защото нищо не вършат или се дублират. Но по-малко министерства означават по-малко чиновници, безличие, сиви мишки; значи ред, от там по-малко раболепие и кукли на конци. Тия, дето разпределят порциите, се сменят периодично, но интересът им да поддържат това блато остава!
