През последните седмици управляващото мнозинство в парламента рязко засили законодателната си активност. Под давлението на ГЕРБ депутатите често надхвърлят обичайната си работна норма и удължават заседанията си. Причината за стахановското усилие е, че мандатът на 44-то Народно събрание практически изтече – от 8 март нататък то ще се събира само ако нещо извънредно го наложи.
Безспорно най-съществената законова промяна беше направена в Кодекса за социално осигуряване. След мъчително дълго чакане – около 20 години, най-накрая се изясни какво могат да очакват българските граждани от втория стълб на пенсионното осигуряване. Това стана буквално в последния момент – през септември тази година около 17 000 жени, навършили пенсионна възраст, трябва да започнат да получават т.нар. втора пенсия от универсалните фондове.
На практика цяла България ще бъде засегната от искането на правителството, одобрено от парламента, да се въведат масово по жилищните сгради устройства за дистанционно отчитане на потребяваната вода и топлинна енергия. Водомерите и топломерите трябва да бъдат или подменени, или преустроени, така че да позволяват отчитане от разстояние, приеха депутатите. Това трябва да стане до 1 януари 2027 г.
В края на февруари депутатите одобриха пакет от промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), предложени от кабинета. В огромния законопроект – над 200 страници, бяха разписани разнообразни новости, включително и такива, засягащи отношенията между доставчиците на мобилни услуги и интернет и потребителите. Управляващите твърдят, че това се направи, за да се защитят по-добре правата на крайните ползватели. Дали това е така, предстои да се види.
Почти никакво обществено внимание не получиха важни промени в Закона за енергетиката, които могат да изменят сериозно картата на енергийния пазар в България. На Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) беше позволено да лицензира оператори на "затворени енергийни мрежи", които ще се настаняват на териториите на вече действащите енергийни доставчици. Възможността за преразпределение на пазара в полза на нови играчи силно разтревожи компаниите в бранша, които предупредиха, че могат да възникнат конфликти между тях и държавата.
Не мина и без опити да се утвърдят на постовете им близки до ГЕРБ кадри. От правителството предложиха законови промени, с които членовете на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да бъдат преизбрани за още един 7-годишен мандат. Начело на регулатора стои Юлия Ненкова – майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Безочливото искане предизвика скандал и управляващите го оттеглиха. Но наложиха мандатите на комисарите да бъдат удължени до 2023 г.
За отбелязване е особена промяна в Закона за българското гражданство, която ГЕРБ подкрепи по искане на ДПС. От движението настояха да се уреди законова възможност за малък кръг богати чуждестранни инвеститори да кандидатстват за български паспорти. Става въпрос за около 60-70 човека, както заяви вносителят Йордан Цонев, но поправката ще облагодетелства и техните семейства. Цонев определи това като „инвестиционно гражданство”. От ВМРО язвително го нарекоха „продажба на гражданство”.
