Годишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим в лагера "Белене" се проведе на остров Персин след тригодишно прекъсване, разказва БГНЕС. В него участваха граждани и политици, които на място събраха подписи за обявяване на концентрационния лагер за мемориал с национално значение.
Присъстваха депутатът от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова, Илия Зюмбилев, лидер на БЗНС, евродепутатът от ГЕРБ-СДС Андрей Ковачев, Петя Ставрева от „Обединени земеделци“ и др. Поздравителни адреси са изпратили от президента (1997-2002) Петър Стоянов, от председателя на 49-ото Народно събрание Росен Желязков, както и декларация от Атлантическия съвет на България.
Отец Трайчо от Белене каза, че днес е Задушница – денят, в който се молим за хората, които са си отишли, включително в "Белене". Той отбеляза, че през последните 30 години страната изпада в бездуховност и затова вина имат всички политици.
Имам Рейхан Караалиев каза, че лагерът е място, което е символ на две противоположности – от една страна, символ на погазване на човешки съдби, от друга страна, на дух и на надежда. "За нас като хора остава никога да не повтаряме грешките", каза той.
Пастор Радослав Илиев подчерта, че жертвите на комунистическия режим не са напразни, няма да бъдат забравени и ще ни напомнят, че имаме примери на непреклонност и свободолюбие. Той призова българското общество да се събуди и съвземе от „червеното опиянение, да се отърси от метастазите на комунизма“. "Ние помним, ние вярваме, ние стоим за истината. Амин", каза още пастор Илиев.
Някои от бившите лагерници все още са живи и присъстваха на поклонението. Сред тях има и етнически турци, попаднали под удара на комунистическия режим. На място те развяха плакат с призив: "Последните свидетели, докато са живи, искат да видят правосъдие." Ахмед Алпай, лежал в концентрационния лагер, заяви, че само защото е принадлежал към турското малцинство, е задържан и изпратен на острова. "Вън Русия от България" – гласи друг плакат, направен специално за събитието.
Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма, посочи, че в България е имало 86 концентрационни лагера. Тя заяви, че би простила на разкаялите се, но уточни: "Някой да се е покаял от тези, които ни го причиниха, които днес чрез децата си отново управляват България? Докога, дами и господа? Факт ли е, че за Бузлуджа намериха пари, милиони, а за тук и за хилядите лобни места, а за това, че не знаем къде са костите на избитите горяни, някой погрижи ли се за това? Какво направихме за жертвите на тоталитарния режим?"
Шукри Мехмед, лежал лагера "Белене" през 1985 и 1986 г., отбеляза, че не се е намерила нито една гражданска организация в България след 1990-та година и не се е приложила лустрация.
Сабри Искендер, който също е лежал в концентрационния лагер, е категоричен, че обезателно с държавни средства трябва да има построен мемориален паметник. Той призова веднъж годишно учениците да идват в лагера, за да знаят историята и да я помнят.
