С шарен вот, при който само БСП гласува като един, парламентът отхвърли на първо четене предложението за ново увеличение на минималната заплата от 1 юли с около 100 лв., което да я направи 850-890 лв. Размерът на минималната заплата се определя от Министерския съвет, но Корнелия Нинова опитва да го постигне през Кодекса на труда, където само преди няколко месеца бе приет текст, който обвърза минималната заплата със средната. Промените бяха такива, че да влязат в сила от 2024 г. Сега Нинова иска с поправка да се приложат извънредно за 1 юли. Тази година вече имаше едно увеличение на минималната заплата - от 1 януари тя се повиши от 710 на 780 лв. с решение на служебния кабинет (9,9%), и то при липсата на бюджет за годината.
Левицата пламенно брани предложението си, като се обяви за единствената автентично лява партия, която поставя гражданите в центъра. То нямаше шанс, най-малкото заради липсата на време, но въпреки това в залата се чуха смислени коментари от депутати на ДБ, ГЕРБ и СДС. Спорът по иначе уморената тема покри голям периметър от теми за бедността, милионерите, неравенството, даже Маркс и неговата актуалност. Най-любопитният момент в него бе изказването на Делян Добрев, който с уговорката, че е последният човек, който ще тръгне да защитава Асен Василев, призова да не се подлива вода на новия финансов министър и да не му се подхвърлят нови разходи дни преди да се направи бюджет 2023.
ПРЕДИСТОРИЯ
Промените в Кодекса на труда са един от няколко законопроекта на Корнелия Нинова и депутати от БСП, с които се предлагат невъздържани разходи върху хазната и бизнеса без сериозна обосновка и оценка на въздействието. С тях Левицата иска от 1 юли да се приеме нов размер на минималната заплата, който да е минимум 50% от средната заплата за последните три тримесечия на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г. Служебният социален министър на Радев Лазар Лазаров смята, че този текст е неизпълним, тъй като макар да е известна средната заплата за този период, то няма време за съответните обществени обсъждания и пр. И извън тези аргументи, парламентът загуби достатъчно време, за да стане промяната още по-невъзможна.
ДЕБАТЪТ
Обречеността на промените не повлия на дебата. Откри го със силно изказване Георги Ганев (ПП-ДБ). Икономистът даже се ограничи само с формалните проблеми. "Приехме едно правило и преди то да е заработило даже веднъж, вече го нарушаваме. Това не е добър начин да се регламентират обществени отношения", каза той по повод печалния факт, че се обсъждат промени на промени, гласувани през януари.
Ганев обори аргументите, с които БСП иска повишаване на най-ниското възнаграждение. Той обяви за невярно тяхното твърдение, че се задълбочават неравенствата, защото в последните 3 години показателят, който мери това - коефициентът на Джини, спада (вярно е - вижте приложената по-долу таблица на НСИ). Това изказване породи трескаво ровене за статистика по телефоните в залата и по-късно в дебата Левицата успя да извади данни, че делът на работещите бедни се увеличава от 9,7 на 10% (и това е вярно - вижте втората таблица, данните отново са на НСИ). Депутатът на ПП-ДБ критикува още, че работодателите не са споменати в оценката на въздействието на законопроекта, а те несъмнено ще трябва да плащат по-високи заплати на хиляди свои служители само след 3 седмици, ако той бъде приет. "Единственият аргумент е плавно увеличение, но той не е достатъчно убедителен, според мен. По приетите през януари правила, и без това от 1 януари 2024 г. ще има увеличение с приблизително 150 лв. и минималната заплата ще се окаже 940 лв.", каза Ганев.
"Преди изборите всички го гласувахте, за да излъжите избирателите си. Сега очаквам да предложите отлагане и от 2025 г.", нападна другите партии Георги Свиленски от БСП. "Да беше 2000 или 3000 лв. - да спорим. А ние говорим за 850 лв. Абе, хора, вие разбирате ли какво са 700 лв.?! Мен ме е срам да правя сравнение с доходите от тази трибуна. Тези хора не могат да живеят и изнемогват, а ние седим и спорим дали да е 700 или 800 лв.", вдигна градуса на дебата той.
"Наистина са ви много формални критиките. Защо така да се отнасяме към хората, които работят", включи се по-меко Георги Гьоков. Той подхвърли, че може би само десните институти виждат намаляване на неравенствата, но Ганев го увери, че ползва данни на НСИ и Евростат. "Всички работодатели с хора на минимална заплата, които си правят сметката от 1 януари какво ще правят, сега ще трябва панически да си преразгледат плановете за 2023 г.", допълни депутатът на ПП-ДБ. Той напомни и известния негативен ефект на тези увеличения - някои хора остават изобщо без заплата, тъй като биват съкратени за икономии.
Георги Ганев бе подкрепен от редиците на ГЕРБ-СДС при липса на интерес към темата от останалите партии в залата. Румен Христов от СДС посочи три аргумента срещу извънредното увеличение - инфлацията намалява, винаги остават хора без работа при такова повишение на минималната заплата, а то наказва и специалистите, защото повечето фирми няма да могат да увеличат и техните заплати. "Преди да почнеш да разпределяш един капитал, трябва да го произведеш", включи се и Димитър Николов (ГЕРБ), който може би не подозираше, че с тази реплика ще върне дебата чак до Маркс.
"Вижда се, че поведението зависи от това дали сме преди избори и ще излъжат, или сме след избори и няма да спазят обещанието си", взе думата Корнелия Нинова. Тя използва изказванията до този момент, за да начертае дебела линия между "лявата партия на работниците и труда и десните партии, които говорят за капитала". "Най-сетне е ясно кой е ляв и кой - десен, а не да си приписва "Продължаваме промяната", че е лява", каза Нинова. "Чакат ли цените? Цените не чакат, но 500 000 трябва да чакат. Защо?! Защото неравенствата намалявали и тези хора забогатявали. Това е цинизъм! Извадете статистиката и вижте с колко са се увеличили милионерите в България", възкликна тя. (Колко са милионерите у нас - четете тук.)
Днес трябва да гласуваме закона, защото другата седмица Асен Василев ще започне да готви бюджета и това увеличение трябва да е заложено, призова соцлидерката. "Това е първо четене. Докато влезе в сила, ще мине още известен период от време", напомни й Илиана Жекова (ГЕРБ). Жекова е сред обичайните оратори на ГЕРБ по социалните въпроси, но тук в дискусията се включиха и двама необичайни. Тома Биков взе думата, колкото да каже, че отдавна не е чувал левите депутати да се изказват "от марксистка позиция". Това изведе на трибуната Румен Гечев, който обяви, че Маркс "е много актуална и безсмъртна тема". "Обявен е за мислител на 20-и век не от кой да е, а от Би Би Си", посочи той. (Маркс е обявен за мислител на хилядолетието, но не точно от Би Би Си, а от читателите на онлайн изданието на новинарската им секция в анкета по повод настъпването на новото хилядолетие.)
"Аз не го защитавам, но..."
По-забележително изказване направи Делян Добрев. "Аз съм последният човек, който ще тръгне да защитава Асен Василев. Но вие се опитвате да му подлеете вода, защото му вдигате разходите преди да е почнал да прави бюджета. Не съм против да подливам вода на точно този министър, не го защитавам. Но вие ще увеличите финансовата нестабилност на държавата", каза Добрев. "Не саботираме Асен Василев. Ние 7 месеца сме били в едно правителство и гледаме в една посока с него по този въпрос", отвърна му Корнелия Нинова и се зарече не два, а 48 пъти да внесат тази промяна (въпреки оставащите 20-ина дни до срока 1 юли).
В крайна сметка със 124 гласа "против", 31 въздържали се и само 22 гласа "за", проектът бе отхвърлен на първо четене. Въздържали се имаше от всички партии без БСП ("Възраждане" изобщо не гласуваха), а към 19-те гласа "за" от Левицата имаше и по един в подкрепа от ГЕРБ, ПП-ДБ и ИТН. Това обаче няма да е краят - съвсем скоро ще слушаме същите дебати, когато БСП внесе същото предложение при гласуването на бюджет 2023.