По-малко изпити за децата в четвърти клас и повече за учениците в 10-и клас, нови олекотени програми по математика за 5-и, 6-и и 7-и клас, по-високи заплати за учителите, но и повече изисквания към тях за разчупване на традиционното преподаване, първи независими оценки на част от школата у нас и т.н. Това са част от новостите, които очакват системата на българското средно образование през 2020 г. На университетския фронт също няма да е леко - там се очаква приемането на ключови промени в закона за висшето образование.
За най-малките
От учебната 2020/21 г. 4-годишните деца също ще подлежат на задължително предучилищно образование като по-големите, като законовите промени за въвеждане на новото изискване ще започнат да се подготвят още този месец. Очаква се обаче големите градове да извоюват отсрочка за тази промяна, тъй като в тях има проблеми с недостига на места за децата. Тепърва ще се уточнява и дали задължителното предучилищно образование трябва да е само в градина, или може и в училище - нещо, което никак не се нрави на родителите.
За учениците
От тази година четвъртокласниците ще имат само два изпита вместо четири - по български език на 27 май и по математика - на 29 май, тъй като досегашните изпити по "Човекът и природата" и "Човекът и обществото" отпадат. Според някои родители това съвсем ще демотивира децата им да изучават природните науки, които и без това са неглижирани в следващите етапи на образованието, други пък се радват, че учениците се облекчават. Ефектът ще се види в близко бъдеще. За четвъртокласниците има още една ключова промяна - учебната година се удължава и децата ще учат не до 31 май (14 седмици), а до 16 юни (16 седмици).
Изпитите за седмокласниците се изместват с една седмица по-рано - националното външно оценяване по БЕЛ ще е на 9 юни, а по математика - на 11 юни. Изпитът по български език и литература за тях ще е върху 20 български творби, а не както досега върху 12. Причината е, че от настоящата 2019/20 г. изпитът в частта по литература ще измерва знанията на младежите, придобити не само в 7-и клас, а и в 6-и клас. За следващата 2020/21 г. се очаква те да бъдат препитвани върху целия материал, изучаван от 5-ти до 7-и клас. Докато тестът по български за седмокласниците остава с 26 въпроса, този по математика ще е с 2 въпроса по-малко - 23 вместо тазгодишните 25.
На учениците между 5-и и 7-и клас от просветното министерство обещаха нови, олекотени програми по математика, които да оставят повече време за затвърждаване и преговор на наученото. От МОН вече започнаха преглед на сегашните програми.
Най-голямата промяна очаква десетокласниците, които също като четвъртокласниците започнаха от тази учебна година да учат по нови учебни програми и учебници. През юни те за първи път ще се явяват на национално външно оценяване, на каквото вече подлежат по силата на новия училищен закон, според който наученото от учениците следва да се мери при завършването на всеки етап (в случая първи гимназиален). Изпитите им пак ще са по български и по математика - съответно на 9 и 11 юни, въпреки предупреждения на учители, че акцентът върху тези два предмета съвсем ще пренебрегне останалите. На двата изпита подлежат всички десетокласници, без значение дали смятат да продължат или да приключат образованието си. Те ще имат възможността да продължат във втори гимназиален етап в същото или в друго училище, да преминат от професионална към профилирана подготовка и обратно. При преместване от едно училище в друго или от една паралелка в друга трябва да се вземат предвид свободните места, както и рамковият учебен план, по който е учил ученикът до 10-и клас (от него зависи дали ще се държат приравнителни изпити). Учениците, които завършват 10-и клас в обединените училища, обаче ще могат да продължат обучението, едва след като кандидатстват за прием в друго школо (за места в допълнителен план-прием, който ще обявяват училищата). Втора кампания по кандидатстване на практика ще има само за около 800 ученици от обединените школа, като именно за тях оценките от НВО-то ще са от значение (те ще кандидатстват с тях).
Изпитите за проверка на дигиталните компетентности на десетокласниците са в периода между 15 и 19 юни, а изпитът по чужд език за тях, който е по желание - на 17 юни.
Новости има и за учениците, които на 15 септември ще постъпят в 11-и клас (сегашните десетокласници). Те за първи път ще започнат да учат по новата учебна програма, която ще е силно профилирана - младежите ще имат само 5 учебни предмета - български, литература, математика, спорт и гражданско образование, а останалото време ще е посветено на 2-3 профилиращи предмета.
Матурите за зрелостниците ще са отново в третата седмица на май - 20 и 22 май.
За учителите
Педагозите посрещат 2020 г. с увеличени заплати. Минималната стартова заплата за учител се повишава от 920 на 1085 лв. Възнагражденията на старши учителите скачат от 955 на 1120 лв. на главните учители - от 1005 на 1176 лв., на заместник-директорите - от 1065 на 1246 лв., а на директорите - от 1140 на 1334 лв. Финансовите поощрения обаче ще вървят и с по-големи отговорности. От учителите вече ще се иска не просто да предават знания, а да мотивират учениците. За целта те ще трябва да разчупят методите, с които са преподавали досега, да разглеждат повече практически казуси и проблеми, които да учат учениците им да мислят, да използват новите технологии и др. За целта МОН изпрати до училищата кратка книжка с указания как да се въведе компетентностния подход, т.е. как да стане на практика преходът от знания към умения.
ОЦЕНКА
През 2020 г. ще продължи започналата преди няколко месеца независима оценка на училищата у нас, която се прави от Националния инспекторат по образованието. През последните месеци на миналата година външните и вътрешни инспектори успяха да проверят училища от Софийска област, за януари и февруари т.г. е предвидено инспекциите да продължат из училища в Ямболско. Целта е те да дадат обективна оценка на силните и слабите страни на учебните заведения, които след това да бъдат подпомогнати методически от регионалните управления по образованието.
ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ
Сериозни промени очакват и университетите. Договори за управление между ректорите и просветният министър, мораториум върху разкриване на нови вузове, изготвяне на национална карта на висшето образоване, ограничаване на т.нар. летящи професори, въвеждане на минимална заплата за преподавателите и т.н. - всичко това са само част от предложените от МОН промени в закона за висшето образование, които очаква да влязат на второ четене в просветна комисия още през първите месеци на 2020 г. Надеждите се те да излекуват пороците в системата на висшето образование и да повишат отговорността на ректорите по отношение на харченето на публични средства и др.
