Ученичка в начален етап отбелязва рождения си ден с посещение в училищната библиотека. Звучи нереално? Особено на фона на изследването, според което 2/3 от младите българи не са прочели нито една книга през последната година. Но е действителност. Случило се е наскоро, в разгара на лятото, в Попово, когато момиченце дошло да си вземе книга в този специален за него ден, прекъсвано постоянно от звънящия с поздравления телефон. "Тя има рожден ден днес", обяснила приятелката й пред учудения поглед на библиотекарката.

"Да, така е в Попово, в ОУ "Любен Каравелов". Да, така е с Тони. Вдъхновява и мотивира децата. Вратата на библиотеката е винаги отворена и вътре е пълно с деца", казват без почуда хората, които познават библиотекарката Антоанета Йорданова. Библиотеката й не е поредният скучноват училищен кабинет, а магнит за децата - място, от което те не тръгват, преди да са споделили всичко, което ги вълнува. "Четенето не е задължително да прочетеш 50 страници (например), то е емоция, игра, театър, разказване, съчиняване", споделя Тони, която поставя Попово на картата на четящите хора в България. Как? Бавно, полека, с много търпение и най-вече с любов към децата и към книгите.

Антоанета Йорданова е училищен библиотекар от над 30 г. В момента работи в библиотеките на две училища - основно училище "Л. Каравелов" и профилирана гимназия "Хр. Ботев". Учениците знаят, че на работа ли е, вратите на библиотеката са отворени - и в прекия, и в преносния смисъл. Който мине край нея, влиза. Защото вътре се чувства добре.

Правото да четеш отзад напред

"Голяма част от осъзнатата дейност на децата минава в училище - те са тук от 8 до 17 ч. Затова библиотеката трябва да е приятно, удобно и уютно място - неслучайно имам диван и възглавнички, където да могат да се облегнат. Важното е тук да се чувстват като у дома си и най-вече да им се обръща внимание. Съвременните деца копнеят за внимание, имат огромна нужда да си кажат какво ги тревожи, да говорят, да споделят лични неща", казва Тони. Тя обаче не издава нито дума от споделеното с нея. "Децата знаят, че всичко ще си остане тук. Техните тревоги са си техни тревоги, за тях те са много големи. Важното е, че идват и споделят", казва тя.

Книгите в двете библиотеките са на свободен достъп. Всяка може да се вземе, да се разлисти. "Чели ли сте "Правата на читателя"? Човек има право да почне книгата отзад напред, за разбере финала, може да чете по диагонал, може да се откаже да чете по средата на книгата или още в началото, или само пряката реч", казва тя. В библиотеката й освен това не се пази тишина - напротив, говори се, разказва се. "Библиотека може да се направи навсякъде и от всичко", казва тя. Важното е книгата да е на една ръка разстояние.

"Обръщам внимание на всички деца, независимо дали са в библиотеката за книги или само като придружител. Препоръчвам им подходящи книги - знам кой с каква четивна техника е, кой от какво се вълнува. Ако дете дойде с родител, и възрастният си тръгва с книга", казва Тони. По думите й е изключително важно вкъщи, в стаята на детето, да има книги и родителите да четат на детето си, колкото и да са изморени. "Четенето за лека нощ трябва да е ритуал. Детето се учи чрез емоция. То трябва да чува гласа на майка си, когато му чете. Това е спомен, процес на взаимно общуване", казва библиотекарката. И съветва, дори когато детето се научи да чете, да не спираме да му четем. "Дъщеря ми вече е голяма и в чужбина, но аз още й чета по нещо, което ми направи впечатление, някой стих, мисъл или откъс", споделя тя.

Книгите от нашето детство не са книгите на тяхното детство

8-класникът ви не иска да чете "Дон Кихот"? "Ами разкажете му я, провокирайте интереса му. Темата е толкова интересна и актуална - обяснете му защо свободата е на върха на копието", съветва тя. "В 8 клас се учи "Илиада". Ами вижте къде е сега на картата Троя. Пуснете му филма "Троя" с великолепния Брад Пит, намерете информация за Хайнрих Шлиман, как чрез "Илиада" открива съкровището на цар Приам", изрежда тя част от идеите си. "Не се тревожете, че тийнейджърът ви не чете както преди. Имат период, в който не им се чете, защото имат по-важи неща за решаване. Не се притеснявайте, споделяйте вие с тях какво сте прочели - мисъл, стих, какво ви е направило впечатление. Задължителното четене ги отвращава. Те са Z поколение, не искат да им се налага", обяснява Тони.

Големите ученици най-често влизали в библиотеката да търсят точно определена книга, която обаче най-често липсва - като фентъзи романите, които много обичат. Тони обаче записва в списък всичките им желания и като се появи възможност, каквато например дава националната програма за съвременна образователна среда, купува това, което са поискали. "Децата трябва да имат възможност да четат това, което сами са открили. Не бива да се ограничават само в задължителната литература. Книгите от нашето детство не са книгите на тяхното детство. Децата се изграждат като читатели с различно темпо. Аз например прочетох "Под игото" чак в 8 клас (на един дъх), в 6. клас, когато я учехме, не бях готова за нея. Има автори, за които те не са чували. Има и автори, които аз не съм чувала. Учим се взаимно. Важното е да знаят, че книгите да са близо до тях", казва тя. Неслучайно на гимназистите тя показва откъде и как да си поръчат книга от електронна книжарница. Самите тийнейджъри после я увещавали: "Ето сега има големи намаления. Хайде да купим тази поредица за библиотеката". По този начин са поръчвали поредиците "Хари Потър", "Игра на тронове", книгите на Касандра Клеър и др.

Край на сухото четене, "да" на игрите  

В опит да преобърне представите за библиотеката като за тихо и скучно място, преди десетина години Антоанета Йорданова създава читателски клуб. Първоначално всички много се тревожели от думата "четене", особено момчетата. След известно разузнаване обаче сами се обаждали да търсят място в клуба, който вече се посещава от почти половината от децата в училищата. Защото там не просто се чете, а се преживява. "Тук не четем толкова много, колкото всеки си мисли, че трябва да се чете - два учебни часа четене от началото до края на занятието. Старая се всяко дете да чете по малко, говорим за прочетеното, обсъждаме го, търсим още книги по темата. Четенето е и театър, играем по роли, рисуваме, разказваме приказки, съчиняваме си, коментираме, измисляме игри. Книгата е емоция", убедена е Тони. Често например разсъждават за емоциите. "Какво е страхът? Знаете ли от какво се страхуват най-много децата? Да не изгубят някой близък човек. Това не се учи в училище", казва тя, сещайки се за книгата "Кико без крила" - за домашен любимец, който си отива. "Толкова много емоции бушуват в главичките им", казва тя, обяснявайки, че понякога за една тема вади по няколко книги и енциклопедии.

В читателския клуб децата освен че четат и рисуват, съчиняват истории, редят пъзели, играят  роли, правят театър, играят с мисловни карти или с книгите-игри на Никола Райков "Голямото приключение на малкото таласъмче", в които всеки може да избере къде да отиде главният герой - в пещерата, в гората или у дома. Ентусиазирани от възможностите, децата сами създали карта на приключенския път на таласъмчето. Радваща се на особен интерес идея на Тони е "Библиотекар за един ден" - в тази роля влиза детето, успяло да представи любима негова книга по най-добрия начин, така че да събере най-много харесвания от съучениците си. В Клуба се измислят и нови думи, защото "тези мозъчета трябва да работят", учениците редовно имали и наградена приказка от участие в конкурса "Ще ти разкажа приказка". Четенето за Тони е и много разказване, включително измисляне на идеи, разкази. Затова самата тя ги стимулира да разказват личните си впечатления и ги оставя да се наприказват - именно в библиотеката.

Всяка година участват и в инициативата "Бисерче вълшебно" на фондация "Детски книги", в която децата гласуват за най-добрата съвременна детска книга. "Правили сме дори благотворителен  коледен базар, за да можем да си купим книгите, които са в "Бисерчето". Всяка паралелка идва в библиотеката, децата четат и гласуват. Най-обичам когато се скарат за книга, или едно през друго да питат: "Може ли да гласувам 2 пъти? Може ли да гласувам за 2 книги?", разказва Тони. И намигва към колегите си от страната - малко Попово със своите 15 хил. души е с над 800 гласа на деца в  "Бисерчето". Работата с партньори също се оказала много ефективна - тъй като децата били запленени от динозаврите, Тони поканила за партньор издателство "Хартиен свят", което изпратило на училището макети на динозаври. "Не мога да ви опиша реакциите - децата направиха книга за динозаври, лепяха вкъщи макетите с помощ от родителите. Изчислявахме колко е голям един динозавър, открихме, че е по-висок от сградата на училището, че ако излезем на 6 етаж, може да срещнем очите му", спомня си библиотекарката. По думите й това се запомня, нестандартно е. А покрай игрите и забавления, децата четат, и то доста сериозни теми. Четохме "Молитва към морето" историята на дете бежанец. Децата се вълнуваха много", казва Тони.

Творчеството също може да помогне на каузата с четенето. По Коледа с читателския клуб в основното училище се изработват картички, но не какви да е, а с подарък - литературен. Всяко дете трябва да включи към пожеланията си в картичката мисъл, стихотворение, гатанка или каквото си реши. "Слагам им 20 книги и ги оставам да избират. Докато стигнат до заветното стихотворение, са прочели поне 10", разказва тя, споделяйки, че ги е завела дори до пощата, за да видят как физически писмата се пращат.

"Не може да е написала Буквара и да е още жива?"

"Татко каза, че лъжете. Не може тя да е написала Буквара и Читанката и да е още жива". Тони още помни този коментар на един първокласник преди посещение в училището на поетесата Ангелина Жекова, съавтор на Буквара и Читанката. Затова с още по-голям устрем продължила да кани в основното училище автори и творци, които ученици могат да споделят впечатления от прочетеното - като Никола Райков, Мария Донева, Радостина Николова, Борислав Ганчев, Диана Петрова, Барбара Кантини, Таня Петкова, Вал Стоева, Тони Теллалов, Анета Дучева, Събина Георгиева и др. Гости на гимназията са били Катерина Хапсали, Деси Нико, Мария Касимова-Моасе, Здравка Евтимова, инж. Йордан Йорданов - дългогодишен командир на българската база на Антарктида и др. "Голямо събитие е срещата с писатели на живо", казва библиотекарката. 

Определено запомнящи са и екскурзиите, които тя организира и на които се тръгва "с научен урок". "В читателския клуб една година изследвахме защитените обекти в България от ЮНЕСКО - Боянска църква, Свещари, Тракийската гробница, Казанлъшката гробница, Несебър и т.н. Някои от тях посетихме - тракийската гробница в с. Свещари в резервата "Сборяново", Мадарския конник, Боянската църква. Ходихме до м. Узана да видим защитените горски масиви. Децата събираха буболечки, изследваха. Всичко се чете преди това и всеки е информиран за местата, които ще посетим. Всяко дете влиза в ролята на екскурзовод - едно разказва за Националната библиотека, друго за Народното събрание", споделя Тони. Тя още пази спомена от посещението й с гимназисти на Сопот, Карлово и Калофер. Пред паметника на Ботев тя предложила да кажат някое негово стихотворение, като понечила да извади телефона си, защото е "срамота да сбъркаме на такова място стихотворенията му". Две момичета обаче неочаквано извадили книгите на Ботев. "През целия път са носели стихосбирките му", чуди се Тони. Напук на очакванията й, че вече всичко е видяла, учениците й не спират да я изненадват - както когато отиват на екскурзия и след историческите обекти се мушват в книжарницата, или пък когато при зазвучаване на "Хубава си, моя горо" по време на концерт с класическа музика, те стават на крака и запяват песента, защото "химн се пее прав". 

Всичко е четене

"Всичко се върти около четенето. Уча ги, че всичко около нас е четене, но не го афиширам така", споделя тайната си Тони. В читателския клуб например четат съдържанието на опаковките на продукти от магазина, разсъждават върху Е-тата, калориите и здравословното хранене, четат готварски книги, изпробват ястия, обменят рецепти. "С един татко шихме бродерия, той показа как се прави везмо на мъжка риза и какво е закодирано в шевицата. Някои деца за първи път хващаха игла, направихме страхотна изложба в библиотеката", спомня си Тони.

Като най-хубавото в професията си тя определя това, че не е ограничена нито със задължителен материал, нито в 45-минутен учебен час. Звънецът престава да бъде ограничение, щом прекрачат прага на училищната библиотека. "Тук децата излизат не когато бие звънецът, а когато са се изказали. Четем книги, с които излизаме и влизаме в битието им", казва тя. По думите обаче й всичко се случва бавно, много бавно, с търпение. И най-вече с любов към децата и към книгите. "Ако някое от последните две условия липсва, много си личи", смята тя. Своята мисията на библиотекар тя разбира като "да свърже книгите с хората и хората с тяхното четиво".

"Може ли да Ви прочета едно стихотворение*, специално за Вас е" - така завършва разговорът ни със сладкодумната Антоанета Йорданова.

*Читател

Трябва ми кът. Да, креслото на баба.
Тук светлината съвсем не е слаба.
Влиза през щорите с мека походка.
Чак ми се мърка. Защо не съм котка!
Свит на кълбо със разтворена книга,
всичко си имам и всичко ми стига.
Мама и татко са в другата стая.
Аз си чета. И по-точно - мечтая.
Още по-точно - пътувам в ума си.
Всички пространства за мене са къси.
Имам си книга - безгрижно безвремие.
Казано най-най-най-точно: добре ми е!

Мария Донева*

*Мария Донева е и автор на "Сега". Тя подготвя рецензиите за новите книги.