Президентът не може да бъде разследван и привличан към наказателна отговорност, докато заема поста. Той не може да е обект на процесуални действия - например претърсвания, обиски, подслушвания. Не може да е обект и на оперативни действия. Това отговаря Конституционният съд по питането на главния прокурор Иван Гешев за имунитета на държавния глава.
По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи. Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение, отговаря единодушно КС.
Съдиите приемат още, че при откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не пречи да започне разследване. Това означава, че могат например да бъдат подслушвани съучастниците му, да бъдат разпитвани свидетели и т.н.
В първото си, и засега единствено, питане до Конституционния съд през януари главният прокурор Иван Гешев поиска да се тълкува разпоредбата от основния закон, отнасяща се до имунитета на държавния глава. Той иска да знае какво се включва в понятието "държавна измяна", което е записано като възможност за импийчмънт на президента. Ден по-късно прокуратурата разпространи подслушани разговори на президента и обяви, че е спряла дело заради имунитета му.
Накратко, от решението следва, че прокуратурата може да "работи" срещу президента, стига да не засяга неговите лични права. Няма пречка обаче прокуратурата да събира други доказателства по евентуално дело.
Ако например някой се оплаче в МВР, че президентът е стрелял с пушка по него и е искал да го убие, ще бъде образувано дело, ще бъдат разпитани свидетели, ще бъде огледано мястото на стрелбата, ще бъдат изискани записите от камерите. Но няма как, например, да бъде претърсено жилището на президента, за да бъде иззета пушката, с която е стреляно. Така илюстрира решението пред "Сега" конституционен съдия.
КС обяснява на Гешев, че понятието "държавна измяна" не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против републиката. А "нарушение на Конституцията" може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.
Прокуратурата може да сезира парламентът, но той единствено има право да инициира процедура по импийчмънт на държавния глава, напомня конституционното решение. В процедурата обаче прокуратурата не участва. Според Конституцията президентът не носи отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Обвинението за тези престъпления се повдига по предложение най-малко на 1/4 от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от 2/3 от народните представители са гласували "за". Тогава Конституционният съд го разглежда в едномесечен срок. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват. Двамата не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване. След евентуалното им отстраняване, няма пречка прокуратурата да ги изправи пред наказателен съд. Той обаче не е обвързан с решението на КС по импийчмънта.
"Решението няма да се хареса нито на президента, нито на главния прокурор", допуснаха пред "Сега" конституционни съдии. Те допълниха, че е търсен баланс - да няма нито свръхзащита на държавния глава, нито свръховластяване на главния прокурор.
КАКВО ПОПИТА ГЕШЕВ
Гешев поиска да бъде тълкувано съдържанието на понятията "държавна измяна" и "нарушение на Конституцията". Гешев пожела Конституционният съд да каже дали е законосъобразно да бъдат извършвани проверки и образувани наказателни производства срещу президента и вицепрезидента, ако в хода на дейността им след встъпването им длъжност компетентните органи разкрият, че са налице данни за извършено от тях престъпление.
Според Гешев има конституционна забрана само да бъде образувано досъдебно производство, така че няма проблеми да има всякакви проверки. Той обаче смята, че трябва да има различен подход, когато става дума за определена група престъпления, когато има нужда незабавно да се съберат доказателства - например при пътно-транспортно произшествие. Според него в тези случаи "евентуален извършител - президент или вицепрезидент, нереализирането на наказателно производство заради личността на извършителя би поставило разследващите органи на по-късен етап в невъзможност да осигурят законосъобразно и успешно разследване".
Гешев се интересува дали ако в рамките на едно досъдебно производство се намерят доказателства за съпричастност на президента към извършването на престъплението, това е достатъчно основание съответното дело да се спре или направо - да се прекрати.
Главният прокурор смята и че не е достатъчно ясно какво се съдържа в конституционното понятие за “държавна измяна“ от една страна и хипотезите, описани в Наказателния кодекс, глава първа - "Престъпления срещу републиката", раздел първи - "Измяна". "Нормата е лаконична и не дава отговор на поставения въпрос", твърди той. Иска и тълкуване на разликата между понятията "държавна измяна" и "нарушение на конституцията". Гешев поставя въпроса и дали имунитетът пази президента и вицепрезидента за деяния в личния им живот. Той изрично посочва своето мнение, че в тези случаи имунитетът не следва да действа.
Гешев се активизира срещу Радев, след като той веднъж върна указа за назначаването му за главен прокурор и инициира разговори за реформи в държавното обвинение. Покрай протестите напрежението между Гешев и Радев се засили. Президентът настоява за оставката на главния прокурор и за изчистване на мафията от прокуратурата. А Гешев даде да се разбере, че рано или късно Радев ще стане обвиняем.
