Столичната община не се отказва от плановете си да ремонтира чрез т.нар. инженеринг историческата част на Борисовата градина, въпреки че намеренията й срещат силни критики от страна на граждани, неправителствени организации и от опозицията в Столичния общински съвет. Историческата част на най-големия парк в София обхваща зоната между "Цариградско шосе", бул. "Пейо Яворов", бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" и бул. "Драган Цанков".
Снощи проектът за негов ремонт бе представен чрез онлайн излъчване. Направи впечатление, че то не бе предавано на страницата на Столичната община, която дори не съобщи за предстоящото събитие. Така на обсъждането присъстваха доста малко хора извън групата на организаторите.
При представянето авторът на идейния проект за предстоящия ремонт на Борисовата градина – арх. Росен Гурков, припомни за плановете на столичната администрация да преасфалтира алеите в централната част на парка, включително тази към БНР. Именно желанието на Столичната община да се използва асфалт при обновяването на парка е едно от най-оспорваните решения от противниците на ремонта. Мотивът е, че през лятото този материал ще повиши още повече температурите в градината.
Гурков потвърди също, че предстои да се ремонтира обществената тоалетна при Лятната читалня, да се разположи допълнително осветление в описаната зона, да се поставят 129 нови камери за видеонаблюдение, които ще са с по-добра резолюция от досегашните, монтирани само преди няколко години. Освен това ще се възстановява художествена украса, ще се ремонтира Езерото с лилиите и т.н. Проектът предвижда още да се засадят около 25 000 храста и над 60 дървета за шумоизолиране от бул. "Цариградско шосе". Ще се извършат и ремонтни дейности по водопроводите и дренажа, ще се изгради нова поливна система в ремонтираните участъци и др.
Гурков декларира още, че идейният проект не предвижда премахване на нито едно съществуващо дърво по време на ремонтните дейности. Той обаче уточни, че в следващия етап от процедурата - изготвянето на работен проект, е предвидено изработване на експертна оценка на съществуващата растителност. "Когато бъде изготвена тази експертна оценка, тогава може да бъде посочен точният брой на дърветата и дали те ще бъдат премахвани или не", коментира архитектът.
Както "Сега" нееднократно писа, през есента на 2020 г. мнозинството в СОС – коалициите ГЕРБ-СДС и ВМРО-Атака, приеха предложение на столичната администрация да кандидатства по оперативна програма "Региони в растеж" за финансиране на ремонт на Борисовата градина на стойност 9 млн. лв., към които общината да прибави още 1 332 000 лв. Планът бе строителните работи да се провеждат чрез инженеринг, което означава, че за тях няма да се одобрява архитектурен проект.
По време на дебатите в СОС стана ясно, че чиновниците напират да похарчат над 10 млн. лв. за основно реновиране на Борисовата градина, без столичани да са наясно какво точно ще се случва в нея. Опозицията обвини управляващите, че се опитват да наложат ремонт на тази емблематична зона на София, въпреки че все още не е приет Подробен устройствен план на Борисовата градина. Такъв се подготвя от години, но след представянето на първия му работен вариант през юни 2019 г. кметът Йорданка Фандъкова и заместниците й внезапно спряха да говорят за него. Друго опасение бе, че администрацията на Фандъкова видимо не се справя добре с ремонта на паркови зони, доказателство за което са плачевните резултати при обновлението на Западен парк.
Както "Сега" също писа, преди няколко седмици Регионалната инспекция по околната среда и водите в София взе решение да не се извършва оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) преди предстоящия ремонт на историческата част на Борисовата градина. От РИОСВ-София поясниха, че инвестиционното предложение на общината няма вероятност да окаже "значително отрицателно въздействие" върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. От РИОСВ-София все пак признаха, че е вероятно строителните дейности и генерираните от това прахови и газови емисии да доведат до замърсяване и вредно въздействие върху околната среда. То обаче бе определено като незначително. "Експлоатацията на парковото пространство не води до дискомфорт за околната среда, както и до възникване на риск от инциденти, застрашаващи околната среда", се казва сред заключенията на доклада.
