Максималният осигурителен доход се увеличава на 4130 лв. от 1 януари 2025 г. Сега осигуровки се плащат върху доходи до 3750 лв. Увеличението ще е с около 10%. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се също ще е по-висок, но той е равен на минималната заплата, която става 1077 лв. от Нова година. За поредна година промени в минималните осигурителни прагове по професии и икономически дейности няма да има, тъй като няма договаряне между синдикати и работодатели. Размерът на осигурителната вноска остава без промяна, въпреки различни варианти за увеличение, обсъждани на по-ранен етап.
Това предвижда проектобюджетът на държавното обществено осигуряване за 2025 г., представен на синдикати и работодатели. Новините от него съобщиха представители на КНСБ и на БСК пред Би Ти Ви. Очаква се проектите на бюджетни закони да бъдат внесени другата седмица в Народното събрание, но изглежда малко вероятно то да успее да ги приеме до края на годината. В същото време вече има решения за минимална заплата от 1077 лв. от Нова година, както и за нова линия на бедност, която ще вдигне всички социални помощи.
Осъвременяването на пенсиите ще е с 8-9% от 1 юли, като минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще стане 631,08 лв. при 580,57 лв. сега., съобщи БНР. Точният процент ще стане известен след окончателните данни за индекса на потребителските цени и осигурителния доход през годината, които участват в швейцарското правило. Таванът на пенсиите няма да се вдига, въпреки че се планира скок на максималния осигурителен доход.
Процентът по швейцарското правило съответства на прогнозните стойности. Според актюерския доклад на НОИ за 2024 г. догодина осъвременяването трябва да е с 8,7%, като след това започва период на доста по-ниски увеличения. Припомняме прогнозата от актюерския доклад:
Предвидено е за поредна година обезщетението за втората година на майчинството да остане 780 лв., за да се размине с минималната заплата. Според информация на няма да има промяна и в обезщетението за безработица - то остава между 18 и 107,14 лв. на ден.
Финансовото министерство планира максималният осигурителен доход да расте и през следващите години с по 300 лв., като за 2026 г. таванът за осигуряване ще стане 4430 лв., за 2027 г. - 4730 лв., а за 2028 г. - 5030 лв. Тази година също имаше увеличение с около 10% - от 3400 на 3750 лв.
Ръстът на максималния осигурителен доход натоварва високодоходните сектори, поради което всяка година е повод за напрежение и протести на ИТ сектора. От години се говори за предсказуем и обективен механизъм на увеличение, който да позволява на работодателите да планират по-добре разходите си, но до разбирателство по въпроса не се е стигало. Темата беше важна за Асен Василев като финансов министър, като по негово време бяха и най-острите спорове какво да се прави с горния праг за осигуряване. Василев тогава защитаваше тезата, че увеличението няма да промени съотношението на прага към средната заплата, включително и с една много популярна по това време таблица:
Само тази година от увеличението на максималния осигурителен доход от 3400 на 3750 лв. в бюджета на ДОО се очакваха 380 млн. лв. повече. Липсват актуални публични данни колко души ще засегне поредното увеличение. Преди две години бе представена любопитна справка, според която около 382 хил. българи получават над 3000 лв., като от тях 165 хил. получават заплати над 3400 лв., но картината вероятно е различна в момента, тъй като междувременно средната заплата в ИТ сектора достигна 5127 лв. по данни за третото тримесечие на 2024 г. Максималният осигурителен доход засяга и работещите в здравеопазването, държавното управление, консултантските услуги и финансовия сектор.
ЗА И ПРОТИВ УВЕЛИЧЕНИЕТО
От ИТ сектора протестират срещу увеличението, защото смятат, че то наказва компании, които са изцяло на светло и носят висока добавена стойност за икономиката ни. Ако се стигне до приемането на новите параметри за осигуряване, това ще означава на практика предизвестие от броени дни, за да бъдат калкулирани увеличените разходи във финансовите разчети на фирмите. Частният сектор допълнително е натоварен и с поредното значително увеличение на минималната заплата с 15,4% от 1 януари. Всичко това се случва в условия на отлив на чуждестранни инвестиции от страната и трудна ситуация в международен план. От асоциациите в сектора изтъкват още, че няма никаква информация за какво ще отидат допълнителните приходи.
Преди да тръгне нагоре, прагът за осигуряване стоеше замразен дълги години - в периода 2019 г. - 31 март 2022 г. беше 3000 лв., от 1 април 2022 г. се увеличи на 3400 лв. и се запази на това ниво до 1 януари 2024 г., когато нарасна на 3750 лв. Общо за периода 2019-2024 г. увеличението е 25%, значително под това на минималната работна заплата, пише в анализа на пенсионната система, оповестен наскоро от социалното министерство.
Делът на лицата, които се осигуряват върху максималния осигурителен доход се увеличава от 6,4 на сто през 2019 г. на 14,2 процента през 2023 г., а вноските върху максималния осигурителен доход представляват над 21% от общите вноски (от 13,6
процента през 2019 г.).
Сравнение с останалите държави в ЕС показва, че в 15 от тях няма максимален осигурителен доход по отношение на осигуряването за риска "старост" (пенсия). В държавите, в които има максимален размер на осигурителния доход, неговият размер е средно 4 пъти по-висок от този в България, посочват още експертите от работната група, която работи по анализа.
