За служебните министри в последните дни беше особено важно да повтарят, че няма да има увеличение на осигуровки в бюджет 2025 г. Вярната информация в това изречение се оказа само годината, защото увеличение на осигуровки е заложено, и то драстично, само че през 2026-2027 г. За хиляди българи и техните работодатели обаче в уверението няма нищо вярно - за тях осигурителната тежест нараства още догодина през максималния осигурителен доход, който трябва да се увеличи с 10% през 2025 г. и да стане 4130 лв. Само по тази линия те ще налеят 300,9 млн. лв. повече в хазната.
Социалният министър Ивайло Иванов намира 10% увеличение на тавана за осигуряване за нормално, тъй като минималната заплата расте с 15%, а средният осигурителен доход - с близо 13,3%. Ръстът на доходите в сектора, който най-често свързваме с високи доходи - информационните технологии, на годишна база е 9,8%, по данни на НСИ за третото тримесечие на 2024 г. Средната работна заплата, в която обаче голямо влияние има изпуснатият от контрол ръст на минималната, е с 13,8% нагоре. В частния сектор ръстът е като никога по-голям - 14,3%, но и тук "виновна" в голяма степен е минималната заплата, а тя е плод на сбъркана формула. На този фон изглежда закономерно максималният осигурителен доход също да се увеличи и щеше наистина да е така, ако не бяха няколко смущаващи проблема, които ред правителства отказват да решат.
В България все още има сериозен проблем с
неплащането на осигуровки
и недеклариран труд - работа без договор, работа на фиктивно непълно работно време, работа на хонорар и т.н. Секторите, в които тези практики са характерни, не са тайна. Според едно изследване на Асоциацията на индустриалния капитал от тази година, публичните финанси на България губят 3 милиарда лева годишно заради недекларирана заетост, като най-високо е нивото й в селското стопанство, туризма и строителството. Да се увеличава сметката на добросъвестните сектори, преди да се вземат мерки за минимизиране на тези загуби, е особено цинично, като се има предвид, че най-сивите сектори са и най-големите галеници на бюджета - и по субсидии, и по облекчения, и по гарантирани обществени поръчки.
В България има и задълбочаващ се проблем с издръжката на публичния сектор. Държавните служители в няколко министерства работят от години на принципа
"Протестирай и ще ти се даде"
В политиката по доходите в държавната администрация отдавна е изгубена всякаква справедливост - всичко е въпрос на мускули, нищо - въпрос на качество. Освен заплатите обаче, данъкоплатците плащат и осигуровките на държавните служители. Всяка година се води дискусия на тази привилегия да бъде сложен край, но никое управление не смее да гневи такава огромна електорална маса. В същото време централната администрация също е сред високодоходните сектори, които ще бъдат засегнати от увеличението на максималния осигурителен доход. И тяхната сметка също ще се плати от частния сектор, без някой да смята за необходимо да аргументира това решение.
Гражданите ще платят по-високите осигуровки и на друг сектор с голям дял нереформирано публично финансиране - здравеопазването. Няма нищо по-естествено лекарите да са в горния доходен сегмент на работещите, но България има сериозен проблем с доплащането от джоба за здравеопазване (най-висок дял в ЕС), небалансираното разпределение на публичния ресурс и
непрозрачното формиране на доходите
в системата. Години наред нито едно правителство не успява да реализира заложените в колективния трудов договор нива на заплащане, защото болничните директори предпочитат да разпределят парите през допълнително материално стимулиране по свое усмотрение и далеч от публичното внимание. И тук всяка година здравният бюджет автоматично расте, без здравният статус на нацията видимо да се подобрява.
Максималният осигурителен доход е тясно свързан с максималния размер на пенсията. А той няма да расте с него догодина. Големият въпрос обаче е
защо въобще продължаваме да имаме таван на пенсиите
Години наред хиляди пенсионери бяха ощетявани заради неколцина, осигурявали се на огромни суми в мътните години от началото на прехода, които трябваше да получават по 30-40 хил. лв. пенсия. Таванът трябваше да падне преди години поне за новите пенсии, но като финансов министър Владислав Горанов зачеркна това без много обяснения (то беше само едно, но пък крилато - "отпада темата с отпадането на тавана"). Днес около 2000 пенсионери остават ограничени от максималния размер на пенсията. И въпреки това за отмяната му се споменава само по експертните анализи, а поне до края на 2028 г. не се предвижда увеличение от сегашното ниво, което е 3400 лв. - лош сигнал към тези, които ще внасят повече в системата, а няма да бъдат убедени, че има смисъл от това. Същото се отнася и за замразените обезщетения.
Години наред се говори и за обективен и предсказуем механизъм за увеличение на минималните и максималните осигурителни доходи. Но нито едно правителство не успява да предложи такъв. Сега за пореден път липсата на предсказуемост се усложнява от хаоса в управлението и закъснението с бюджетните закони. Въпреки че парламентът вече може да заработи, няма никаква яснота кога ще имаме бюджет, какъв ще бъде той и кога ще влезе в сила. Затова, каквото и да се реши в следващите дни, то няма да промени факта, че бизнесът ще бъде поставен за пореден път в шах с разходите си за персонал.
Без решения на тези проблеми, увеличението на максималния осигурителен доход изглежда просто като лесен начин да се докарат още приходи в бюджета (миналата година ръстът от 3400 на 3750 лв. донесе 380 млн. лв. допълнително в ДОО, а за 2025 г. допълнителните приходи се очаква да бъдат 300,9 млн. лв.). Лесен, защото точно тези недоволни нямат навика да протестират. И защото не изисква никакви реципрочни усилия от страна на администрацията - в бюджета на държавното обществено осигуряване има заложена само една мярка срещу измами, за втората година на майчинството.
Благодарение на увеличената осигурителна тежест догодина държавното обществено осигуряване ще е "по-леко" за хазната. 39% от разходите ще се покриват от републиканския бюджет, като досега делът им достигаше 45%, каза министър Ивайло Иванов. Тази по-голяма самостоятелност на пенсионния бюджет обаче е измамно добра новина - тя няма да бъде платена от длъжниците и криещите осигуровки, нито ще е резултат от оптимизиране на разходите. Ще я платят същите хора, които и сега добросъвестно плащат недостига, само че през данъците си. Те, уви, знаят отдавна, че у нас държавата обича да наказва изрядните, защото е безсилна пред другите.
