Обявената като среща на страните-членки на НАТО в Югоизточна Европа, която се провежда в София, е уважена от още само три страни.
Това стана ясно при началото на разговорите в понеделник сутрин в резиденция Бояна. На срещата, която е по инициатива на премиера Кирил Петков, се появиха министър-председателите на Румъния, Северна Македония и Черна гора – Николае Чука, Димитър Ковачевски и Здравко Кривокапич.
На практика от страните, които са в Югоизточна Европа и в НАТО, в България не са Гърция, Турция, Албания, Хърватия, Словения. Така и не стана ясно защо формата е само от четирите страни-участници, както и защо останалите държави не присъстват с премиерите си.
"Мечтата ми е да имаме координирани Балкани за всички теми. Обсъждахме, че ако тази координация продължи, както започнахме, когато нашите отбранителни стратегии са общи, когато има икономическото сравнение, тогава може да се превърнем в най-бързо развиващия се регион, да споделяме сигурност и съвместната работа може да подобри средата на живот на нашите граждани", заяви след срещата премиерът Кирил Петков. Балканите трябва да се превърнат в символ на координиран регион, добави той.
По думите на Петков са били обсъдени теми, които войната е направила още по-спешни. "Първата тема е координация в енергетиката. Нашият регион зависи от руска енергия. Обсъдихме как може да променим, да обърнем някои от съществуващите тръбопроводи, да започнем да работим в друга посока, да вземем втечнен газ от Турция и Гърция", допълни българският премиер.
Петков уточни, че са обсъждали и два основни коридора - Коридор номер 8, който да свърже Подгорица - Дуръс - Скопие - София - Димитровград - Варна, а също и коридор, който да премине през Александруполис – Бургас - Варна - Констанца. "Тези връзки не са важни само за икономиките на нашите страни, но и за военната мобилност", допълни българският министър-председател.
Държавите в НАТО говорят за самолети и инвестиции в оборудване, но оборудването работи с логистична стратегия и трябва да има съвместни действия, уточни Петков. Според него, вместо да говорим за скъпи военни системи, по добре да се координираме на местно ниво.
„Говорихме за мигрантите. Румъния в момента е най-силно ударена с най-голям брой бежанци. Те се справят чудесно. Обсъдихме, че с продължението на конфликта трябва да имаме обща стратегия и по тази тема. Сигурността на храната също е основна тема, говорим за жито, олио, това са важни теми. И затова земеделските ни министри трябва да говорят заедно. Говорихме и за възстановяването на Украйна, надяваме се, че тази фаза скоро ще настъпи и да видим как заедно можем да постъпим. Обсъдихме общата тема за изкореняването на прането на пари и да си помагаме в борбата срещу корупцията. Местната корупция е инструмент, който се използва от Русия за влияние в региона. Хората, които са корумпирани на местно ниво в много случаи са агенти на чужд интерес и ние трябва да се занимаем с тях", каза още Петков.
От думите му стана ясно, че на срещата е поставен въпроса за интерконектора с Гърция, особено от Румъния, която очевидно разчита да получава втечнен газ. Петков обяви, че миналата седмица е прелетял над тръбопровода и го е огледал метър по метър, за да е сигурен, че всичко върви по план. Той разказал на колегите си и за проекта за батерии за 6000 мегавата мощност.
"Изпратихме силно послание за координация между четирите държави. Войната в Украйна създаде нова реалност най-вече по отношение на веригата на доставки, производство на храни, отбраната", заяви от своя страна македонският премиер Димитър Ковачевски. По негови думи всички държави, които са участвали на срещата, са дали подкрепа за украинския народ и бежанците. РСМ координира своята политика с НАТО, каза Ковачевски и добави, че политиката на разширяване се превръща в политика на сигурност.
Румънският премиер Николае Чука пък заяви след срещата, че днешното заседание е навременна възможност да се обсъди нахлуването на Русия в Украйна. Това нахлуване има огромно влияние върху Балканите, посочи Чука.
"Обсъдихме как да подпомогнем възможностите на НАТО за защита на източния фланг. Приканих нашите съюзници да подпомогнем общите ни действия. Няма съмнение, че Русия е най-сериозната заплаха за общата ни сигурност. Даваме си сметка за зловредното влияние на Русия в региона", добави Чука. По негови думи, трябва да се засили противодействието на фалшивите новини и да се увеличава енергийната независимост. "Ще имаме съвместен подход при подпомагането на нашите партньори, за да се справим с тази непровокирана атака на Русия срещу Украйна", каза той и добави: "Особено внимание трябва да обърнем на Молдова. Искаме да подпомогнем Черна гора в посока да напредне за присъединяването си. Споразумяхме се да продължим действията за увеличаване на сътрудничеството".
Премиерът на Черна гора Здравко Кривокапич наблегна върху изграждането на свързаността на балканските държави. "Черна гора е може би единствената държава в Европа, която не използва газ. Ние обаче имаме потенциал за това и разглеждаме потенциалните начини на доставки. Имаме голямо пристанище, с възможности да използваме втечнен газ. Но трябва да развием необходимите връзки", каза Кривокапич.
Кирил Петков: Евроинтеграцията на Северна Македония ще се ускори до няколко седмици
След срещата и в отговор на македонска медия, пемиерът Кирил Петков заяви, че очаква до няколко седмици да се ускори процеса на европейска интеграция на Северна Македония. "Република Северна Македония има място в европейското семейство и това трябва да се случи възможно най-скоро. Ние като правителство сме ангажирани сме да постигнем това, но има поетапни цели, които трябва да се изчистят, включително правата на малцинствата. Чувствам, че имам приятели до себе си и исторически нашите отношения се подобриха изключително много, защото си говорим често и имаме обща цел. С кризата с Украйна евроинтеграцията на Западните Балкани става още по-важна." - заяви премиерът Кирил Петков след срещата с колегите си от Северна Македония, Румъния и Черна гора.
Министър-председателят каза, че съвсем скоро ще има новини за напредъка на съвместната историческа комисия. Петков отказа да навлезе в конкретика по този въпрос като уточни, че първо иска да се запознае с доклада на историците.
