Спадът в броя на новите пенсионери от началото на годината достигна ниво, каквото не е регистрирано от времената на големите експерименти в пенсионната система, показва статистика на Националния осигурителен институт. През първите шест месеца на годината са се пенсионирали 39 519 души - с 14.6% по-малко спрямо първото полугодие на 2019 г. За пръв път броят на пенсиониралите се за половин година е под 40 000 души. Такъв рязък спад не е регистриран от 2012-2013 г., когато ГЕРБ предприе увеличение на стажа за пенсия с по 4 месеца на година.
По-голямо от обичайното намаление бе отчетено още за първите три месеца на годината (с 12%), но през второто тримесечие броят на новоотпуснатите пенсии е едва 16 655 (при 20 246 преди година) и вероятно тук по-отчетливо влияние има извънредното положение от 13 март до 13 май.
НОИ не е затварял през това време, но с промяна в Кодекса за социално осигуряване бе записано, че в такъв случай заявления, жалби и други документи, включително тези, свързани с пенсии, се подават по електронен път - с електронен подпис, ПИК или по пощата. За хората, които по уважителни причини не са могли да подадат съответните документи по този ред, беше допусната отсрочка да ги подадат до 14 дни след отмяната на извънредното положение. Именно това изчакване, както и затрудненията в работата на администрацията може да обяснят донякъде по-големия спад и той може да бъде наваксан до края на годината (данните отразяват пенсиите, за които е издадено разпореждане в разглеждания период). По закон НОИ разполага с 6 месеца, за да определи пенсията в действителния й размер, като в нормална ситуация се произнася в много по-кратки срокове.
Въпреки че първата половина на 2020 г. беше много различна, то негативните тенденции си остават без промяна - една трета от новите пенсионери се пенсионират или с недостигащ стаж, или една година преди навършване на изискуемата възраст. Те остават твърде голяма група на фона на пенсионерите, които успяват да отговорят на условията за трета категория труд.
По обичайните правила (61 г. и 6 м. възраст и 35 г. и 10 м. стаж за жените, 64 г. и 3 м. възраст и 38 г. и 10 м. стаж за мъжете), през първата половина на годината са се пенсионирали 11 158 души. 4710 българи нямат достатъчно стаж (но са работили поне 15 г.), поради което са чакали да навършат 66 г. и 6 м., за да излязат в пенсия. Средният осигурителен стаж в тази категория пенсионери е 23 години. Други 2391 българи не са дочакали да навършат годините и са излезли предсрочно в пенсия, поради което пожизнено ще я получават в намален размер. Така общо 7101 души не са успели да отговорят на условията. Те представляват 32% от новите пенсионери с пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Любопитно е, че при общо намаление от 14.6% на новоотпуснатите пенсии, най-голям спад се наблюдава при хората, които се пенсионират до 1 година предсрочно - те са с 25% по-малко спрямо първото полугодие на 2019 г. Делът им обаче остава висок - 11% от хората с новоотпусната пенсия за стаж и възраст на практика са направили компромис да получават пожизнено по-ниска пенсия. Възможно е през следващите месеци в тази група да има още намаление, тъй като в нея скоро ще влязат първите пенсионери, които ще получават две пенсии - това са жените, родени в началото на 1960 г. Те ще започнат да излизат в пенсия от следващата есен, а нямат интерес да се пенсионират предсрочно, тъй като фазата на изплащане на втора пенсия все още не е регламентирана.
Личните пенсии с изпълнени условия за стаж и възраст остават твърде близко по брой на инвалидните пенсии, показва анализът на НОИ. При 11 158 "редови" пенсионери, хората с новоотпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване са 10 867. Техният дял в съвкупността от всички новоотпуснати лични първи пенсии е 31.7%.
РЕФОРМИ
Броят на новите пенсионери в обичайни години е пряко обвързан с хода на реформите в условията за пенсиониране. За последно подобен спад имаше през 2012 и 2013 г., когато ГЕРБ увеличи ударно изискуемия стаж с по 4 месеца на година, след като първо отмени точковата система през 2011 г. Тогава се стигна до 18% намаление на новите пенсионери. След това на власт дойде правителството на Орешарски, което замрази реформата на ГЕРБ. През двете години без промени в условията за пенсиониране - 2014 и 2015 г., хиляди възрастни побързаха да се възползват от гратисния период. Това доведе до бум на нови пенсионери, а ръстът на техния брой през 2014 г. достигна 22.2%. От 2016 г. влезе в ход реформата на Ивайло Калфин, при която започна плавно увеличение на възрастта и стажа, а с това и плавно намаление на хората, които успяват да излязат в пенсия. Миналата година в пенсия излязоха 89 864 души при 107 078 в първата година от последната реформа - 2016-а.
