Разследванията и присъдите за нарушаване на карантината заради COVID-19 може да доведат до дела срещу държавата, по които в крайна сметка данъкоплатците да дължат солидни обезщетения.
Карантината се прилага за болни, контактни и пристигащи от определени държави. По своята същност тя е лишаване от свобода, затова и трябва да отговоря на определени критерии. Това обяснява адвокат Силвия Петкова, която е анализирала практиката по делата за нарушаване на карантината.
Всички оспорени предписания за поставяне под карантина, за които има постановени и достъпни в правно-информационните системи съдебни решения, са отменени, обяснява Петкова. Нейната кантора например е спечелила дело, тъй като карантината е предписана от инспектор от столичната РЗИ, а не от директора ѝ, каквото е изискването. "Сега" откри делото в регистрите. То е разгледано от Административния съд в Стара Загора. В решението си съдия Бойка Табакова посочва и че "предписанието не отговаря на императивните изисквания за форма на административния акт (...) - в него не са изложени никакви правни и фактически основания за поставяне под карантина". Съдията допълва, че не е достатъчно да се посочи заповедта на министъра на здравеопазването, тъй като тя разглежда различни хипотези на поставяне под задължителна изолация.
С тези аргументи са обявени за нищожни повечето от оспорените предписания, включително и тези на граждани, пристигащи от определени държави, главно от Великобритания. Съдилищата отменят и предписанията за поставяне под карантина на контактни на болни заради липса на доказателства поставените под карантина действително да са били (близки) контактни на заразен, кога е бил последният контакт и по какъв начин е установен той.
Двоен стандарт
За нарушаване на карантина в закона беше предвидено едновременно административно наказание "глоба" и наказание "лишаване от свобода", налагано по реда на Наказателния кодекс. Недопустимо е обаче административнонаказателната и наказателната отговорност да се прилагат едновременно и това доведе до сериозно объркване при приложението на отговорността, защото правоприлагащите органи бяха поставени пред "избор" кой вид отговорност да ангажират, обяснява адвокатката. Така на практика за едно и също нещо някои са глобени, а други са осъдени и това ще се отрази на свидетелството им за съдимост. Анализът на Петкова сочи, че голяма част от наказателните дела за нарушаване на карантината са прекратени заради липса на субективната страна на престъплението. Тя е налице само тогава, когато деецът знае, че за него съществува забрана да напуска дома си. Тя обаче не беше отбелязана в предписанията за поставяне под карантина.
"Когато поставеният под карантина не знае, че има забрана за напускане на дома си за срока на карантината, не може да се приеме, че е извършил престъпление. За незаконно повдигнатите обвинения, на тези граждани се дължи обезщетение от държавата", обяснява адвокатът.
По думите ѝ в много случаи, когато хората не са потърсили защита, са се съгласявали да сключат споразумения с прокуратурата. А одобрените от съда споразумения са равнозначни на влязла в сила присъда. Съдът би трябвало да следи дали споразуменията нарушават закона и на морала.
Един от съдиите, отказали да одобрят споразумение и върнал делото на прокуратурата, пише в мотивите си, че подсъдимият не е осъзнавал какво точно е нарушавал, какво поведение е изисквано от него и съответно с кои действия го е нарушил. Човекът се върнал в България от друга държава, като при влизането му е издадено предписание за поставяне под карантина, в което се сочи единствено, че трябва да спазва дистанция и да не употребява едни и същи прибори с членовете на семейството си.
Със споразуменията за нарушаване на карантината хората са осъждани предимно на пробация. "Сега" обаче попадна и на условни присъди. През декември м.г. например Районният съд във Варна е одобрил споразумение, с което И.Ж. се признава за виновна, че през юли е нарушила карантината, наложена ѝ от РЗИ-Бургас. За това жената е осъдена на 3 месеца условно с 3 години изпитателен срок.
В масовия случай на поставяне под карантина в предписанията изобщо не е посочено задължението да не се напуска дома и затова всички или почти всички сключени споразумения в рамките на досъдебните производства противоречат на закона и на морала, поради липса на престъпление. Макар и да са равни на присъда в сила, осъдените имат право да искат възобновяване на делата. "Осъдените въз основа на такива споразумения ще имат право на сериозни обезщетения от страна на държавата", обяснява адвокатът.
