С гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ, БСП и ИТН парламентът прие днес на първо четене промени в Кодекса на труда, които целят да изпратят в историята хартиената трудова книжка, като я заменят с електронен запис в нов регистър на заетостта. Дори подкрепилите проекта го съсипаха от критики, страхове и забележки, но в крайна сметка надделя общата посока от хартиен към дигитален свят. Работна група ще има задачата в максимално допустимия срок между първо и второ четене - 28 дни, да изчисти недоразуменията от проекта.
Както "Сега" писа, промените за електронната трудова книжка се внасят във втори парламент от Божидар Божанов и депутати на ДБ и ПП. В предишния времето не стигна да се приемат окончателно. Междувременно Божанов е отразил част от забележките на администрацията по текстовете, но въпреки това и в приетия днес вариант има много проблеми. Изпуснати са цели групи като безработните, като не е ясно кой подава за тях данни в регистъра. Не е ясно и кой ще осъществява контрол за достоверността на данните. Добър пример за недомислица са предвидените в законопроекта срокове. НОИ, както посочи Илиана Жекова от ГЕРБ, хем трябва веднага след влизането в сила на закона да подаде данни за пенсиониращите се хора в регистъра, хем този регистър трябва да се появи до 1 септември 2024 г., когато влиза в сила и останалата част от закона.
Най-големият проблем на премахването на анахронизма с хартиените трудови книжки е, че нито една администрация не иска да поддържа електронния регистър на заетостта. Както сполучливо обобщи вносителят Божидар Божанов, НАП казва, че това не е във функционалната им компетентност; НОИ казва, че се занимава с осигуровки, а не със заетост; Агенцията по заетостта пък няма капацитет; Инспекцията по труда твърди, че само проверява. "Затова ние трябва да решим кой да го прави", заключи Божанов. В първия вариант той предлагаше регистърът да е към Агенцията по заетостта, но след като тя не прие, сега горещият картоф е прехвърлен на НАП.
Въпреки че и днес мнозина депутати, включително от вносителите, се съгласиха, че има основателни критики и безспорна нужда от редактиране на законопроекта, пространните становища на администрацията станаха повод за нападки, че тя е срещу прогреса и облекченията. "Не искат да се променят, затова пишат становища", бланкетно ги обвини Мартин Димитров (ДБ). "Администрациите живеят в хартиен свят. Ако чакаме те да подкрепят електронизацията в България, този ден никога няма да дойде", каза още той. Според него чиновниците си пазят работата, защото "като станат електронни услугите, за част от тези хора няма да има работа". Затова той призова "да загърбим страховете и да направим голяма крачка в бъдещето, а между първо и второ четене няма нито един въпрос, който да не може да бъде решен".
От изказванията на ГЕРБ, БСП и ДПС обаче се видя, че напротив - не само в този си вид промените няма да оставят чиновниците без работа, а ще увеличат техните задължения и съответно - административната тежест за работещите и за бизнеса. "Законопроектът няма да реши проблемите, а ще създаде още повече проблеми", коментира Севим Али, аргументирайки избора на ДПС да гласува въздържал се. "Осигуряването на дигитализация трябва да е водещо за нас като законотворци, но трябва да обърнем внимание на някои текстове, които могат да доведат до загуба на права, затруднения и проблеми", изтъкна Илиана Жекова (ГЕРБ). Тя изброи внедряването на нови задължения за администрациите, нови задължения за работодателите по подаване на данни и поддържането на два отделни регистъра - на трудовите договори (който сега съществува в НАП) и на заетостта, при които ще се припокрият едни и същи данни.
Бъдещето на организацията на трудовия процес и управлението на човешките ресурси е дигитализацията, заключи Жекова. На същата позиция застанаха и от БСП. Георги Гьоков приветства внасянето на такъв законопроект, защото "дигитализацията е в пълен ход дори в България". "Но ако вместо да се облекчат ползвателите, пред тях се поставят нови проблеми, не става", допълни той. Затова БСП подкрепя на първо четене проекта "с много забележки и много притеснения".
На противоположната позиция бяха "Възраждане", които имат същите забележки като останалите, но заради тях искат законопроектът да се оттегли и да се направи нов с участието на заинтересованите министерства.
