Посолството на САЩ в София публикува своеобразна класация на най-често срещаните фалшиви новини, разпространявани от Русия. В импровизирания Топ 5 са включени "хитове" както от пропагандата на "Кремълския развален грамофон" по време на войната в Украйна, така и стари опорни точки от времето на Студената война и преди това.
"Машината за дезинформация на Кремъл напоследък изтупа прахта от някои стари хитове, а на нас ни е тъжно, че любимата ни класика на дезинформацията ("САЩ правят войници мутанти в Соросоидни лаборатории") не успя да попадне в Топ 5. Коя е вашата любима дезинформация и фалшива новина?", пишат от американското посолство в своя профил във "Фейсбук". И подканя потребителите да допълват класацията.
На първо място е поставена темата "Лавров: Не сме нападали Украйна", а втората позиция е за друга алтернативна гледна точка на събитията от 2022 г. - "Ограничена военна операция". Следват акцентите "Украйна не е държава" (датиран от 1991 г.), "Украинците са неонацисти" (1941 г.) и "Западната цивилизация се разпада" (преди 100+ години).
Същевременно министърът на електронното управление Божидар Божанов публикува в личния си блог статия, озаглавена "Какво прави държавата срещу дезинформацията?", в която разказва за безплодната си битка с троловете.
"Кремъл използва нашите европейски ценности за свобода на словото, за да вклини своята пропаганда, правейки много трудно разграничаването на истина от полуистина, и обикновена полуистина от насочена дезинформационна кампания", смята той.
И описва механизма на работа: "Кремъл, чрез пряко или непряко финансиране, създава дезинформационно съдържание, поддържа "фабрики" от тролове и разпространява това съдържание координирано в социалните мрежи. Тези "тролове" са най-често работещи от вкъщи хора, които създават и поддържат фалшиви профили, с които по команда споделят "новините" в групи и страници, както и писане на коментари под новинарски статии. Това, от своя страна, води до алгоритмично усилване на тези публикации (защото явно много хора се интересуват), като Фейсбук (и други социални мрежи) го показват на повече и повече хора. Същите тези тролове докладват популярни личности, които в случая пишат в подкрепа на Украйна, и неефективната система на модерация на Фейсбук, води до блокиране не на фалшивите новини, оправдаващи войната, а на легитимни гласове."
"Знаейки този механизъм, попитахме "Фейсбук" какво правят по тази тема. Краткият отговор е "нищо". Те няма да се съгласят, разбира се, защото активност от тяхна страна има, но ефективност - не. Това, което най-добре илюстрира неадекватността на "Фейсбук" е отговорът на един от 13-те въпроса, които им зададохме относно механизмите им за справяне с насочената дезинформация. Отговорът включване на техния месечен отчет за откриване на координирано неавтентично поведение. Та Фейсбук за целия януари, в целия свят, са открили ТРИ фалшиви профила, които участват в координирано споделяне на дезинформация. Вероятно след като публикувам това възможностите за колаборация с Фейсбук ще намалеят, но към момента не виждам някаква полза от комуникацията ни. Получаваме бланкетни отговори или липса на такива, докато междувременно информационната война е в ход", оплаква се министърът.
Затова той предлага конкретни мерки за справяне с троловете - регулация как Фейсбук и други големи онлайн платформи трябва да контролират тези процеси. Не да преценяват кое е вярно и кое не, а да НЕ промотират алгоритмично това съдържание, което е споделяно чрез съмнителни мрежи, от съмнителни източници. Според министъра местна регулация не би свършила работа, тъй като социалните мрежи са твърде големи, за да се съобразяват с много строг български закон. А България няма достатъчно капацитет да контролира неговото спазване.
Затова усилията трябва да са съсредоточени към прокарване на изменения в Акта за цифрови услуги, който е в процес на обсъждане в ЕС. "Първо, повече прозрачност. Големите онлайн платформи да трябва в реално време, с разбивки по държави, да докладват какви профили свалят, какво съдържание модерират, кое съдържание промотират най-активно. Също така да трябва да показват колко е усилено дадено съдържание от алгоритмите и по-важното - защо.
Второ, ограничения за алгоритмичното усилване на съдържание, разпространено по неавтентичен начин. Когато група потребители координирано разпространяват идентични текстове и коментари, това има висок риск за неавтентичност, особено ако профилните им снимки са от публични банки на снимки и ако използват едни и същи IP адреси или всички ползват един и същи VPN-и или споделят сайтове, хостнати в едни и същи мрежи.
Също така, когато едно съдържание е "новина", но източникът не е в национален регистър на медиите (ако такъв има), тогава то да не получава голямо алгоритмично усилване. Защо? Защото медиите трябва да посочват своите действителни собственици и редакторски екип. Анонимни сайтове, които пишат за великата руска армия, не са медии. А намаляването на алгоритмичното усилване не е цензура. Има медии в България, които споделят кремълските опорни точки, но са реални медии, с ясна собственост - те не попадат в обхвата на това предложение, доколкото споделяното съдържание не представлява престъпление", обяснява Божанов.
