Съдът ще може да задължава страните по определени висящи дела да ги разрешават чрез процедурата по медиация. Досега прибягването до медиатор беше доброволно. Ако се постигне споразумение, то ще подлежи на одобрение от съда.
До това се стигна след промени в Закона за медиацията, които парламентът одобри на второ четене днес. Поправките бяха внесени от служебното правителство. Те бяха част от пакета законопроекти, който депутатите трябва да одобрят, за да изпълним условията на Плана за възстановяване и устойчивост, по който страната ни очаква да получи евросредства.
В списъка с дела, при които съдът ще може да праща страните на медиация, влизат делбите на вещи, по които има съсобственост, разводите, спорове за родителски права и детска издръжка, разваляне на договори и сделки с цена на иска до 25 000 лв. и др. Процедурата ще се извършва в съдебен център по медиация към съответния съд. Страните по делото могат да посочат избран по общо съгласие медиатор, с когото да работят, иначе ще им го определи съдебният център.
Тъй като законопроектът засягаше Плана за възстановяване и устойчивост, сред депутатите имаше почти пълен консенсус за приемането му. Изключение направи „Възраждане“. Хората на Костадин Костадинов оказаха ожесточена съпротива на промените, които обявиха за „неомарксизъм в действие“ заради обвързването на законопроекта с ЕС.
Зам.-шефът на партията Цончо Ганев определи поправките като „безумици“, които били отхвърлени от почти цялото адвокатско съсловие. А съпартиецът му Златан Златанов прокламира, че когато Костадинов стане премиер, „всички тези безумия на брюкселските бюрократи ще отидат в кошчето за боклука“. Подразнен и нетърпелив, шефът на парламентарната правна комисия Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС посочи, че „някой“ е поел задължение пред Брюксел да се приеме законопроектът, и подкани депутатите бързо да го одобрят. Накрая депутатите одобриха предложение на „Възраждане“, с което от медиаторите ще се изисква да притежават юридическо образование.
Законът влиза в сила от 1 юли 2024 г.
