Главният прокурор Иван Гешев отказа да отговоря на въпроси по конкретни дела пред депутатите от правната комисия, които в момента изслушват отчета му до парламента за първите 8 месеца от мандата му. Главният прокурор се оправда с тълкуването на Конституционния съд, че парламентът не може да разпитва за конкретни казуси. Гешев изтъкна, че ако по-рано знаел какви въпроси ще има към него, щял да иска разрешението на наблюдаващите прокурори да даде подробности за движението по делата. Той ще има тази възможност, защото отчетът му ще бъде изслушан и в пленарната зала.
Така без отговор останаха въпросите защо 2 години се точи проверката за апартамента на бившия финансов министър Владислав Горанов, за снимките и записите на премиера Бойко Борисов, както и за "Барселонагейт", за танкера "Бадр", за "Апартаментгейт".
"Очаквах аналитичен доклад, а не политически диспут", каза Гешев и няколко пъти повтори, че има тренинг от изслушването си за главен прокурор, което продължи над 10 часа.
Преди Явор Божанков от БСП да зададе тези въпроси, които видимо подразниха главния прокурор, изслушването му беше прекъснато за кратко, когато мъж от публиката в правната комисия хвърли по него фалшиви банкноти евро. "Беше забавно. Това показва нивото на политическа култура и на реалните цели на хората, които протестират", коментира Гешев, след като човекът бе изведен от заседателната зала. Преди това той отказа да вземе банкнотите, защото заплатата му била добра. Коментира иронично, че добре, че са били банкнотите, а не пистолет.
Гешев не отговори конкретно и на въпроса на Крум Зарков (БСП) защо прокуратурата публикува едни разговори на обвиняемия Васил Божков, а за чата му с министър-председателя Борисов главният прокурор се е изказал пренебрежително. "Този въпрос има политически нюанс", каза Гешев и пак започна да говори как всеки наблюдаващ прокурор си решава какво да огласи от дедено дело.
Няколко пъти Гешев обяви, че вижда, че вече тече предизборна кампания, но нито той, нито прокуратурата ще участват в политически игрички. Той за пореден път нарече "мит" това, че главният прокурор е недосегаем и безконтролен. Гешев посочи, че всеки прокурор може да го разследва и обясни как няма възможност да извърши престъпление по служба, нито има намерение да извърши престъпление. "Ако приемем пропагандната теза, че няма редови прокурор, който да разследва главния, означава, че 1500 човека нямат смелост, или имат друг ментален проблем. Тази хипотеза не издържа философски погледнато или аналитично", обърна се Гешев към Зарков. "С удоволствие бих бил главен прокурор, който никой не познава. Но аз трябва да защитавам независимостта на прокуратурата", каза му още той.
"За мен е удоволствие всеки месец да бъда канен в правната комисия, за да споделя реалните проблеми – НК е от времето на другаря Тодор Живков и НПК, който въвежда изключително високи стандарти, които няма в ЕС. Това пречи на постигане на очакваните резултати. И въпреки това броят на оправданите трайно намалява през годините. А броят на осъдените е изключително висок, може да се окаже, че сме номер 1 от всички държави в ЕС", каза Гешев. По време на дискусията Гешев обясни още, че си мечтае да е като в САЩ, където присъдите за различните престъпления се сумират и така накрая някой може да получи и над 100-годишна присъда.
Той няколко пъти повтори, че харесва Петко Каравелов и припомни вестникарска история от първите години след Освобождението, как след като е бил затворен в Черната джамия, Петко Каравелов е обяснил на чуждестранни журналисти, че не е бит и измъчван там, защото българската демокрация не позволява такива злодейства.
"В кой минал период след 1989 г. е имало повече борба с корупцията и организираната престъпност", попита Гешев. И отново се оплака от политически и медиен натиск върху работата на прокуратурата. Той не назова поименно Цветан Василев и Васил Божков, но не веднъж даде да се разбере, че ги вижда като стоящи зад кампании срещу прокуратурата.
Ако не съществуваше специализираната прокуратура, нямаше да случат някои разследвания. Сега няма недосегаеми хора. В градовете извън София се работи изключително трудно - чисто на битово ниво, всички се познават, каза Гешев. И разказа случка от началото на кариерата си като главен прокурор - как обсъждали случай, свързан с Бургас и екстрадиция от Турция. "Ако този човек имаше разследване в Бургас, следователят ще се разболее, прокурорът ще си пусне отпуск, съдията ще се премести в друг съд", му казал водещият разследването от Бургас.
Има закон и правила за Бюрото по защита при главния прокурор, отговори Гешев на въпрос за служителите си по защита. "Имам възможност да ме охранява. Всичко е въпрос на доверие", обясни Гешев защо се е отказал от охрана на НСО и го пази бюрото. "Няма как да имам доверие на служба, въпреки че брат ми работи там, при положение, че висш офицер е част от група за поръчкови убийства. Нямам нужда от хора да ми носят чантите", отсече главният прокурор.
Преди въпросите на депутатите Гешев изчете статистиката си за работата на прокуратурата и обясни колко е впечатляваща работата й, откакто я ръководи той - по делата за битовата престъпност и как има сериозен успех срещу телефонните измамници.
Прокуратурата поиска по-ниски изисквания към работата си
Преди участието на главния прокурор в правната комисия, говорителката му Сийка Милева и заместничката му Красимира Филипова обявиха, че са необходими промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които ще занижат изискванията към прокуратурата и ще я улеснят при събирането на доказателства и внасянето на дела в съда.
"Главният прокурор сезира с експертните предложения представителите на изпълнителната и законодателната власт – в лицето на Министерския съвет, Министерство на правосъдието и Народното събрание, от чиято воля зависи обсъждането и приемането им по надлежния ред", каза Милева за предложенията. Нито едно от тях обаче не бе представено с конкретен текст. Не беше споделен и сравнителният анализ, цитиран от прокурорите.
"Всяко формално нарушение в процеса на събиране на доказателства води до тяхната негодност. Това значително усложнява процеса на доказване. И се стига до оправдателни присъди при ясни доказателства за автора на престъпленията и вината му", оплака се Филипова. Тя обясни, че много от действията по разследването са неповторими и затова веднъж допуснати, нарушенията са фатални. "Предлагаме не всяко нарушение да води до негодност на доказателствата. А само когато са съществени или има съмнения за достоверността на тези доказателства", допълни Филипова.
Следващото оплакване на прокуратурата е, че сега българският стандарт изисква прокурорът да е убеден, че са налице всички доказателства за разкриване на истината, за да внесе делото в съда. Сравнителният анализ показвал, че в други държави това не е така.
"Целим да се освободим от тези изключително високи изисквания", посочи зам.-главният прокурор. Тя даде за пример как във Франция изобщо не е необходимо прокурорът да е убеден, а само да има сериозни и съгласувани доказателства. В Италия действал т.нар. автоматизъм – когато има доказателства, тогава внася делото в съда.Филипова посочи и твърде многото изисквания към обвинителните актове - "изисква се детайлност, сложност. Има такива обвинителни актове, които наброяват стотици и хиляди страници. Което затруднява изготвянето им и поставянето на основните въпроси пред съда", посочи тя. Според прокуратурата обвинителните актове трябва да са по-опростени и с по-малко детайли. "Фактите да се излагат в по-опростена форма, без сериозен анализ и аргументация на доказателства", посочи още заместничката на Иван Гешев.
По думите ѝ международните стандарти изискват само обвиненият да е запознат с характера и причините за обвинението. Във Франция формално изготвяне на обвинителен акт се изисква само за най-тежките престъпления. В Германия не се изискват детайли, не се описва начинът на извършване на престъпленията - без излишни коментари и подробности. По същия начин е и в Италия, обобщи Филипова.
В отговорите си на въпросите на евродепутатите от групата в ЕП за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права, която е част от комисията ЛИБЕ, ръководството на прокуратурата се оплака от формалния процес в България.
"Въпреки постигнатия напредък и постигнатите резултати, прокуратурата на продължава да се сблъсква със специфични трудности при разследването и повдигането обвинения за престъпления за корупция. На първо място те са свързани със законодателството. Наказателният кодекс е приет през 1968 г., в условията на социалистическата социална система и плановата икономика. Въпреки десетките си изменения той не отговаря в достатъчна степен на новите социално-икономически условия. Към това трябва да се добави изключителният формализъм на НПК, което значително усложнява наказателното производство и го прави трудно както за прокурорите, така и за разследващите органи", пише в отговорите. И се допълва, че в обвинителния акт прокурорът трябва да пресъздаде обстоятелствата до степен, че самият той е бил свидетел на престъпното деяние, което е неразумно високо ниво на детайлизиране. Стандартът за доказване по наказателни дела в България е най-висок в целия Европейски съюз, твърди още прокуратурата.
"Няма политически отзвук"
Сийка Милева се оплака, че няма политически отзвук за предложенията на Гешев за промени в Наказателния кодекс във връзка с престъпления по транспорта. "За съжаление още няма политически отзвук, въпреки тревожния ръст от пострадалите и жертвите от пътни инциденти след употреба на алкохол и наркотици", каза Милева, без да посочи статистика.
Това е хроничен проблем, който е приоритет на прокуратурата, каза пред депутатите Гешев. "Води се война, от която биват тежко пострадали и загиват български граждани", каза Гешев. Той изнесе и числата - 90 дела през 2015 г. за шофиране след употреба на алкохол и наркотици. През 2019 г. тези дела са 3000. "Над 10% са тези дела, които са разследвани в прокуратурата. Реалната цифра многократно надхвърля това. От 16 000 инциденти през 2017 г., 10 000 са след употреба на алкохол и наркотици. Сигурен съм, че има възходяща тенденция, не успях да подготвя статистика", каза Гешев.
Активност
В страната са образувани 3758 разследвания за производство, държане и разпространение на наркотични вещества, това съобщи прокуратурата в сряда. И допълни, че след разпореждане на Гешев са проведени 3101 специализирани операции срещу наркотиците. От началото на март до края на септември са проверени общо 5066 училищни райони и прилежащи територии. Разкрити са 170 нови места за продажба на наркотични вещества. Задържани са 4140 лица.
Иззети са общо над 674 кг марихуана, над 6000 кг канабис, над 6 кг хероин, над 19 кг амфетамини в различни разфасовки, както и 3422 таблетки амфетамини, над 7 кг в различни разфасовки и над 100 бр. таблетки метамфетамин, над 14,5 кг и над 1 900 бр. таблетки екстази, над 3 кг нови психотропни вещества (дизайнерска дрога), различни прекурсори за направата на наркотичните вещества и кокаин, изрежда прокуратурата.
