Глобите, които инспекцията по труда наложи на една от малкото организации, останали на първа линия на бежанската криза у нас, не само не са погрешни, а правилно са били завишени с оглед високата обществена опасност. Това смята Районният съд във Варна, който е потвърдил на първа инстанция две от шест наказателни постановления срещу сърцатата доброволка Ваня Добрева, научи "Сега".
Нарушението на Ваня е, че е пропуснала да подаде уведомление до Главната инспекция по труда за наетите от нея шест украинки, които й помагат да се грижи за десетки бежанци с тежки увреждания и заболявания в забравения от държавата дом "Железничар". Договорите на шестте жени са регистрирани надлежно в НАП, но работодателката им не подозира, че въпреки статута на временна закрила, който им дава свободен достъп до пазара на труда като за европейски граждани, за трудовите органи те са граждани на трети страни и подлежат на регистрация. От информация на доброволци става ясно, че тези глоби са масови и засягат много коректни работодатели, наели украинци, като в повечето случаи се възприемат за репресия.
Глобите за неподадено уведомление са сурови - от 1500 до 15 000 лв., защото по принцип се отнасят за граждани на трети страни, които подлежат на съвсем други ограничения за работа. Украинците могат да работят свободно у нас, като за тях няма разрешителен режим. Въпреки това Инспекцията по труда е избрала да надхвърли минимума от 1500 лв. и глобата за Ваня Добрева е 2000 лв. на нает човек без уведомление. За шестима души това прави 12 000 лв., които можеха да бъдат изразходени много по-смислено за обитателите на дома, чието оцеляване е въпрос на ежедневна битка.
Добрева обжалва в съда наказателните постановления. По две от делата вече има решение на първоинстанционния съд, според което „с оглед установените множество нарушения правилно е била отчетена завишена степен на обществена опасност и наказанието правилно е било определено над предвидения минимум“. С други думи, съдът потвърждава наказанията.
"В своите действия контролните органи на Инспекцията по труда са се ръководили и винаги се ръководят единствено от своите законови правомощия да гарантират трудовите права на всички граждани, работещи на територията на страната. Те могат да бъдат гарантирани в най-пълна степен само когато работодателите изпълняват своите законови задължения", увериха от инспекцията в отговор на въпроси на "Сега". Оттам посочват линкове, на които е публикувана наистина полезна информация за правата на украинците, работещи у нас. Нито в тях, нито в рубриката "Достъп до пазара на труда в България за граждани на Украйна" на АЗ обаче не е публикувана информация, че работодателят трябва да подаде въпросното уведомление. "Сега" го откри само в дъното на една от рубриките на украинския портал.
От инспекцията смятат, че работодателите са надлежно осведомени за това си задължение и затова сдружението на Ваня Добрева не може да бъде освободено от "отговорност за установените нарушения на императивни правни норми, имащи за предмет защитата на правата на чуждите граждани".
В случая обаче не става дума за целенасочено нарушение или бойкот на закона, което несъмнено не може да се толерира в никой случай, а за разминаване в неговото тълкуване. Според инспекцията "няма спор, че украинските граждани са граждани на трети страни по смисъла на закона". Неправителствените организации обаче не са съгласни с това тълкуване. Според тях украинските граждани са в хипотеза на свободен достъп до пазара на труда, уреден с европейска директива и поради това се подчиняват на условията за европейските граждани, а не на тези за чужденци от трети страни, каквито иначе са.
Какво казва законът
По този въпрос законът за трудовата миграция е доста лаконичен. От една страна в него пише, че "не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници - граждани на трети държави, ползващи се от временна закрила". Тези хора са изключени от редица задължителни условия при другите случаи на наемане на хора от трети страни. По отношение на задължението в 7-дневен срок от започването на работа на чужденец от трети страни работодателят да уведоми писмено за това ГИТ обаче не пише нищо.
Проблем с приложението на това изискване очевидно има заради бума на такива глоби. Миналата година законът за бежанците бе отварян за промени, за да се регламентира какви права имат хората с временна закрила у нас, но изискването за регистрация в инспекцията по труда не бе доуточнено. То противоречи на една от основните цели на европейската директива за временна закрила - да се сведат до минимум формалностите за тези хора поради спешността на ситуацията. Не се вписва и в канските мъки, с които в последните години правим опити да накараме ведомствата да обменят помежду си служебна информация, вместо гражданинът да я разнася от гише на гише "с една хартия". В случая НАП би могла да изпрати на ГИТ справка за регистрираните договори в дом "Железничар", а ГИТ да насочи усилията си там, където наистина са необходими.
Контекст
Казусът, който е от ноември, въпреки че получи гласност сега, за втори път създава усещане, че всички държавни служби във Варна са обединени да пречат, а не да помагат на доброволците. Първият повод за това бе инициативата на местната шефка на "Социално подпомагане" да изиска списъци на подпомагани украинци, за да не се окажат с двойно финансиране.
Сегашната проверка на ГИТ е извършена по искане на Агенцията по заетостта. Сигналът от АЗ е пратен "някъде след четвъртото запитване по закона за достъп до обществена информация защо програма "Солидарност" не работи", отбелязва Ваня Добрева. Под поста на Аделина Банакиева, която разгласи случая във "Фейсбук", има и други оплаквания на доброволци, че буквално са скъсвани от проверки. Кремена Кунева от "За доброто", която впоследствие беше и депутат, припомни как в разгара на кризата - през март 2022 г., са идвали на проверка "къде е доместосът". Проект "Солидарност" е с европейски пари и имаше за цел да покрива минимална заплата и осигуровки на наети тук украински бежанци.
