Висшият съдебен съвет създаде публичен регистър на посегателствата срещу независимостта на съдебната власт. Така съдебните кадровици преизпълниха точката от правителствения план, приет в отговор на доклада на ЕК за върховенството на закона, който бе огласен на 30 септември.
По план съветът трябваше да създаде регистъра до април 2021 г. Той обаче вече е наличен на сайта на ВСС. "Регистърът следва да съдържа информация за датата на регистрираното посегателство, източника на информацията, обекта и субекта на посегателството, формата на накърняване на независимостта на съдебната власт, предприета ли е реакция – от кого, кога, форма на реакцията. В регистъра да се публикува хиперлинк към съответната реакция", се казва в плана.
Регистърът започва с декларация от януари 2018 г. и съдържа 36 документа. Всички те изобилстват от общи витиевати фрази без конкретика. За много от тях дори не може да бъде проследен точния информационен повод.
В регистъра място са намерили и позициите на съдийската и прокурорската колегия на ВСС по доклада на ЕК за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Така излиза, че съветът приема доклада на ЕК като посегателство върху съдебната власт.
Там е и писмото на съвета до Софийския градски съд по повод напрежението, породено от решението на ВСС да избере за председател на съда не съдията, на когото общото събрание на СГС гласува доверие. В становището на практика се казва, че каквото и да решават съдиите, то правото на съвета е да прецени кого да им сложи за шеф.
Като някой, посегнал на съдебната независимост, е "отличен" председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, недолюбван от мнозинството в съвета и често разбутващ комфорта му. В регистъра е декларация на прокурорската колегия по повод негово изявление (не се сочи кое точно), "с което е накърнен принципът за независимостта на съдебната власт". Там е и президентът Румен Радев, който поиска оставката на главния прокурор Иван Гешев и това бе разтълкувано от съвета като нарушаване на принципите за разделението на властите, върховенството на закона и независимостта на съдебната власт и в разрез с конституционното му задължение да олицетворява единството на нацията.
Адвокатският протест срещу практиката на прокуратурата да пуска публично доказателства по определени дела и отразяването му от "Сега" и "Дневник", също е в регистъра. "Прокурорската колегия на ВСС изразява безпокойство и тревога от продължаващата и ескалираща негативна кампания срещу прокуратурата и главния прокурор Иван Гешев, в която активно участват и медии, определящи се като "независими, обективни и обществено ангажирани", се казва в позицията.
ОЩЕ ОТ ПЛАНА
Според плана на правителството предстои и проучване на общественото мнение за измерване усещането за независимост на съдебната власт сред вътрешните и външни целеви групи, както и степента на доверие в съдебната власт. Ще има и конференции за съдебната независимост, които Висшият съдебен съвет трябва да организира. На него е отредена задачата да събере съдебните шефове от цялата страна на съвещание по темата.
Изготвяне на Програма от ВСС за обучение на журналисти в областта на правото и етичните правила на магистратите, е друга от мерките със срок април догодина.
До октомври 2022 г. ще има информационни кампании сред гражданите, а ВСС ще инициира промени в учебните програми на училищата и университетите с цел осигуряване на възможност за запознаване на учениците и студентите с функциите и дейността на съдебната власт.
Ще се обсъжда и необходимостта от независим консултативен орган, с участието на представители на медиите и съдебната власт, който да се занимава с "въпроси, свързани с отразяване на съдебния процес в средствата за масово осведомяване или с трудности за журналистите при изпълнение на задачата им да информират обществото". Всъщност трудностите на журналистите да информират обществото идват преди всичко от нежеланието на институциите да предоставят информация. Прокуратурата например не дава информация по някои неудобни за нея теми.
