Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши да открие процедура за избор на нов главен прокурор. Решението беше подкрепено с гласовете на 12 от членовете на съвета. Четирима души гласуваха против. Това бяха председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова, Цветинка Пашкунова, Атанаска Дишева и Олга Керелска от Съдийската колегия на съвета.
Кадровиците на съдебната система одобриха и хронограма, според която номинации за главен прокурор ще се правят на 6, 13, 20 и 27 юли, а самият избор е предвиден за 26 октомври. Право да издигат кандидатури имат група от поне трима от Прокурорската колегия на съвета, както и министърът на правосъдието.
Мнозинството в съвета започна процедурата въпреки, че предстои Конституционният съд да тълкува може ли ВСС да изпълнява правомощията си, след като мандатът му изтече още миналия октомври, както и да разгледа промените в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, с които освен всичко от 17 на 13 гласа беше намалено нужното мнозинство за избор и освобождаване на главния прокурор. (Исканията и за двете дела бяха отправени от Иван Гешев, преди да бъде уволнен и КС още не се е произнесъл дори по допустимост.)
Промените в закона, които влязоха в сила на 6 юни, се предвижда до три месеца Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет. Нито парламентът, нито гилдията изглежда бързат, вероятно разчитайки, че първо трябва да се изчака дали и какви промени в Конституцията ще бъдат направени.
Така че по всичко личи, че следващият главен прокурор ще бъде избран от същия съвет, чието мнозинство избра Иван Гешев въпреки всичко и го крепи 3 години, докато изведнъж не го разжалва в началото на месец май.
Точно изтеклият мандат беше посочен от Захарова като основание съветът да не бърза да стартира процедурата. Според нея срокът от 7 дни след махането на главния прокурор, който законът поставя, не е задължителен. "Жална им майка на гражданите, ако така прилагате сроковете и в съда", вметна Боян Новански. Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков обаче посочи, че ВСС е длъжен да открие процедурата в този срок. Чолаков не вижда проблем и в легитимността на съвета. Цветинка Пашкунова посочи, че този състав на ВСС няма моралното право да избере нов главен прокурор.
Правосъдният министър Атанас Славов призова ВСС да не бърза с откриването на процедурата. "Няма спор, че законът е дал това правомощие на ВСС, но и моето мнение е, че срокът е инструктивен. Но давайки си сметка за това, че решението ще резонира в публичното пространство и няма да доведе до успокояване на ситуацията, призовавам ви да държим сметка на контекста, а той е доста взривоопасен", посочи Славов, но не беше чут.
БЕТОНИРАНЕТО НА САРАФОВ
Преди това Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) се съгласи да обсъди приетото от Прокурорската колегия решение Борислав Сарафов да бъде назначен за изпълняващ функциите главен прокурор. После обаче дори не гласува становище и така бетонира действията на Прокурорската колегия. Мнозинството в съвета застъпи тезата, че решението за Сарафов правилно е било взето от Прокурорската колегия, а не от Пленума.
И макар че казусът явно ще стигне до Върховния административен съд, председателят му Георги Чолаков не се посвени два пъти да вземе думата, за да обясни как проблем няма, в закона няма дупка и колегията си е действала съвсем правилно. Противното мнение застъпиха само Атанаска Дишева и Галина Захарова. А Олга Кереска попита министъра на правосъдието защо не е обжалвал в 3-дневния законов срок допускането на предварителното изпълнение на назначаването на Сарафов за и.д. Критикува го и че не е свикал извънредно заседание на Пленума, но и обърна внимание на "хиперактивността на Прокурорската колегия".
Обсъждането на темата беше поискано от министъра на правосъдието Атанас Славов. Вчера той беше и в правната комисия на парламента по горещия казус, но ГЕРБ с помощта на ДПС и "Възраждане" организираха бойкот, така че министърът да не бъде изслушан.
Указът за уволнението на Иван Гешев беше обявен след 18 ч. на 15 юни. Прокурорската колегия на ВСС се организира скоростно и още на сутринта на 16 юни набързо произведе в и.д. зам. главния прокурор и директор на националното следствие Сарафов. Много юристи обаче, включително членове на съвета, поставят под съмнение компетентността на Прокурорската колегия да вземе това решение, макар и законът да не разписва какво се случва, ако главният прокурор бъде освободен предсрочно.
Включването в точката за Сарафов в дневния ред обаче съвсем не мина без размяна на реплики.
Драгомир Кояджиков например поиска Славов да му обясни, като доцент по конституционно право, към кой момент е бил освободен Гешев - дали от 15 юни, когато Румен Радев подписа указа, или от 20 юни, когато документът беше обнародван в "Държавен вестник". Вторият въпрос на Кояджиков към министъра беше защо не е свикал веднага заседание на Пленума, щом смята, че той, а не колегията е трябвало да вземе решението за и.д. главен прокурор.
"Най-озадачаващо за мен е какво се цели с това обсъждане. Очаква се от нас какво да направим? Да отменим решението, да постановим друго? Това ме притеснява? Липсва законово основание Пленумът да коригира решенията на Прокурорската колегия", каза Кояджиков, който е част от Съдийската колегия.
Наложи се Славов да му обясни, че заседание на Пленума не може да се свика от днес за утре, тъй като трябва да има 3 дни, в които членовете на органа да се запознаят с предложения дневен ред. Т.е. нямало е как да свика заседание от 15 за 16 юни. Славов посочи още, че указът действа от подписването му, а с обнародването само се оповестява.
Обществото е особено чувствително, предстои и протест (срещу избора на Сарафов, б.а.), продължи Славов да се аргументира защо Пленумът трябва да обсъди темата.
"При условие, че заявихте, че ще сезирате Върховния административен съд (ВАС), не Ви ли притеснява, че такова обсъждане ще повлияе преди решението на съда. Добре ли е да бъде обсъждано или пререшавано", включи се в отпора и Огнян Дамянов от Прокурорската колегия.
Славов му отговори, че сезирането на ВАС е под условие. "Обществото е толкова чувствително към целия процес, важно е да се чуят аргументите ни по същество. Този дебат не е излишен. Това не е толкова дебат по процедурата и дали е легално и валидно решението. А е дебат за легитимността на целия процес. Имаме усещане за разминаване между легалност и легитимност", посочи Славов. Към аргументите му се присъедини и Цветинка Пашкунова от Съдийската колегия. Тя посочи, че единственият начин е правният спор да се реши пред ВАС. "Но ще подкрепя предложението за включване в дневния ред заради обществената значимост и създалите се съмнения в легитимността на органа, който е взел това решение", каза тя.
В дискусията се включи и Атанаска Дишева. Тя разказа на колегите си, че е била в сградата на съвета на 16 юни, надявайки се да има заседание на Пленума, но не е успяла да мотивира представляващия съвета Боян Магдалинчев да свика заседание. Според нея Прокурорската колегия е бързала, за да бъде сега Пленумът поставен пред свършен факт.
В крайна сметка с 11 гласа "за" и 6 "против" ВСС включи точката в края на дневния си ред.
Вижте какво още реши Пленумът днес:
