След 4-часово заседание, парламентарната комисия по външна политика подкрепи проект на решение, внесен от ДБ, във връзка със спора със Северна Македония. С него се позволява на българското правителство да одобри предложението на френското председателство на ЕС България да вдигне ветото си върху преговорите на Скопие за еврочленство. За предложението гласуваха 11 от 17-те членове на комисията.
Пред Скопие и Брюксел обаче се поставят няколко условия. Първо, българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония, наравно с другите народи в страната. Второ, нищо в процеса на евроинтеграцията на съседката ни да не може да бъде тълкувано като признание от българска страна, че съществува “македонски език”. Трето, да се дадат гаранции, че добросъседството ще бъде критерий, който Скопие системно да изпълнява.
От пресслужбата на ПП съобщиха по-късно, че проекторешението ще бъде разгледано утре, 24 юни, в пленарната зала на Народното събрание. Очаква се опозиционните ГЕРБ-СДС и ДПС да не създават спънки с кворума - двете формации бяха обещали да не бойкотират парламентарните заседания, ако депутатите се захванат с разрешаването на спора с югозападната ни съседка.
БСП, ИТН и "Възраждане" твърдо се противопоставят на всякаква спешна промяна в българската позиция. В този случай обаче те остават в малцинство.
Неосъществената обща позиция
Комисията разгледа другите проекторешения по казуса, внесени от ГЕРБ-СДС и ДПС, и ги отхвърли. В един момент изглеждаше, че членовете й ще успеят да изготвят консенсусен вариант от трите предложения. Това обаче така и не се случи.
Депутатът от ГЕРБ-СДС Екатерина Захариева посочи, че целта на проекторешенията, внесени от трите формации, е една и съща, и предложи на колегите си да опитат да консолидират един съвместен текст. Това първоначално се посрещна с разбиране от ДБ, ДПС и ПП.
На друго мнение бяха от ИТН. Зам.-шефът на партията Тошко Йорданов припомни, че премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски днес категорично е отхвърлил френското предложение. А именно то стоеше в основата на цялата днешна дискусия във външната комисия. Йорданов заяви, че каквото и да решат останалите формации, ИТН няма да го подкрепи. От "Възраждане" излязоха със сходна позиция. Противопостави се и БСП. Соцдепутатът Георги Михайлов изтъкна, че един толкова сложен въпрос се "пришпорва с една изключителна упоритост". Затова левите ще се въздържат от подкрепа за всякакво предложение в момента.
Членовете на комисията се оттеглиха, за да работят по общия проект. След около 40 минути, когато заседанието се възобнови, стана ясно, че опитът да се разберат е претърпял провал. Екатерина Захариева обвини за това колегите си от ПП, които, по думите й, променили мнението си.
Какво бяха предложили депутатите
В проекта на ДБ се предвижда България да подкрепи евроинтеграцията на Северна Македония, само при условие че Скопие ефективно изпълнява договора за добросъседство от 2017 г. и гарантира правата на македонските българи чрез вписването им в конституцията, наравно с другите народи в югозападната ни съседка.
От ГЕРБ-СДС и ДПС внесоха поотделно проекторешения, в които се предлага Народното събрание да одобри френското предложение. Те обаче не са идентични. Партията на Доган настоява парламентът да подкрепи предложението и да възложи на правителството да предприеме "всички необходими действия", за да го изпълни. За разлика от движението, формацията на Бойко Борисов настоява френското предложение да се обвърже с редица условия: да се гарантира, че българите ще бъдат вписани в конституцията на Северна Македония; че страната ни няма да признае т.нар. македонски език; че добросъседството ще остане критерий за успеха на бъдещите преговори за еврочленство между Брюксел и Скопие.
Тепърва трябва да се види дали ще може ПП да си сътрудничи с хората на Бойко Борисов. Герберите непрекъснато настройват срещу себе си депутатите на Кирил Петков, като нападат премиера, че се страхува да излезе с правителствено решение за вдигане на ветото и се крие зад парламента. А самият Петков, в коментар от Брюксел днес, пък обвини опозицията, че се опитва да му "прехвърли горещия картоф", и нарече президента Румен Радев "страхливец", защото отказва да свика заседание по темата на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).
Обичайните спорове
В началото на заседанието си комисията започна с политическа схватка. От "Възраждане" предложиха заседанието да бъде отменено като вчерашното. Доводите им бяха същите като тогава - че няма проект на решение от Министерския съвет по спора със Скопие. Георги Михайлов от БСП пък заяви, че не вижда причина въпросът за Северна Македония, който е "сакрален за България", да бъде претупан. Даниел Митов от ГЕРБ-СДС пък беше на коренно различно мнение и заяви, че трябва да се работи бързо, за да се вземе решение, което да отговаря на "българския интерес".
В крайна сметка сметка предложението на "Възраждане" не беше прието. Преди да пристъпят към проекторешенията обаче, членовете на комисията решиха да чуят информация около дипломатическата ситуация със Северна Македония и ЕС он външния министър Теодора Генчовска. Затова първият ни дипломат дълго време чете пространен доклад. От него стана ясно, че дипломатическата служба очаква политическо решение по въпроса, което да дойде от депутатите.
Въпроси без ясни отговори
След прочитането на доклада депутатите пристъпиха към задаване на въпроси. Те се въртяха предимно около подписването на преговорния протокол със Скопие. Кристиан Вигенин от БСП попита какво се случва с документа, кой трябва да го финализира и дали скоро ще бъде подписан. Депутатът намекна, че няма смисъл да се обсъжда цялостен пакет, чийто краен елемент не е финализиран. На тези питания първият ни дипломат не отговори ясно. Тя повтори, че е необходимо протоколът да бъде подписан преди приемането на преговорните рамки. "Той е на етап, който очаква политическо решение", каза лаконично тя, от което стана ясно, че първо е нужен мандат от Народното събрание.
Георги Михайлов от БСП се поинтересува дали Генчовска смята, че без подписването на този протокол, не е редно да се пристъпва към отваряне на преговорния процес. На това външният министър отвърна отново витиевато - че "това е пакет и че важно условие да се приеме преговорната рамка е подписването на протокола".
Едно от малкото мнения, които Генчовска заяви твърдо е, че френското предложение е най-доброто. Тя обаче предупреди, че "може би ще бъде валидно до края на френското председателство", което приключва този месец, и затова е добре да използваме прозореца, който имаме. Министърът не се ангажира какво ще предложи чешкото председателство, което ще последва френското.
Призив към премиера
Вождът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов продължи и днес с трескавата си активност по македонския въпрос. Вчера бившият премиер лично обяви, че формацията му ще работи за отпадане на ветото, като подкрепи френското предложение. Днес излезе с извънреден брифинг, преди заседанието на външната комисия, на който се обърна към управляващите спешно да се задействат и още същия ден да приемат решение, с което се одобрява предложението - ако не проектът внесен от ГЕРБ-СДС, то поне техен, в същия смисъл. "Вие сте смелите, вие сте готините, вкарайте го в зала и отидете (в Брюксел - бел.ред.). Вие ще оберете успеха и аплодисментите на целия ЕС", призова Борисов депутатите от ПП. Гарантира им пълната подкрепа на своите парламентаристи.
В същото време, той предупреди, че ако това не се случи, България може да стане причина за падането на македонското правителство. "Ако това се случи, г-н Петков, вие сте съюзникът на Митрофанова (руският посланик в София - бел.ред.) ... вие сте съюзникът на Путин на Балканите", обърна се задочно бившия премиер към настоящия. И побърза да уточни, че се отнася с уважение към посланика на Москва, но я споменава така, защото Петков непрекъснато е използвал името й.
Срамно туткане
Върховният представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел изрази разочарование, че ветото на България срещу Северна Македония няма да падне днес: "Днес трябваше да започнем преговори с Албания и Северна Македония. И аз не мога да скрия моето разочарование, което със сигурност е и разочарование на още много хора. Все още има надежда - не знам какво може да направи българският парламент в следващите часове, но нещата не вървят добре. Това още веднъж показва, че единодушието е голям проблем при вземането на решения."
Последните му думи означават, че и той приема идеята да се премахне правото на вето на държавите в ЕС по въпроси, засягащи външната политика и разширяването на съюза.
