Отнемането на шофьорска книжка за неплатени пътни глоби, както и временното спиране от движение на автомобила за това провинение трябва да бъде отменено. Това е позицията на Върховния касационен съд по делото, образувано в Конституционния съд срещу текстове от Закона за движение по пътищата по искане на омбудсмана. ВКС се съгласява с обществения защитник, че този законов регламент ограничава основни права на гражданите, като свободното придвижване в страната, правото на напускане на нейните предели, правото на личен живот, както и принципа на правовата държава.
Проблемът излезе наяве, когато МВР започна да проверява за неплатени глоби на границата през лятото. Несъбраните глоби за пътни нарушения от началото на 2016 до 27 април 2020 г. възлизат на малко над 109 млн. лв. Това отговори през април тогавашният вътрешен министър Младен Маринов на депутатски въпрос. Събирането им е поверено на НАП.
Според върховния съд Законът за движение по пътищата цели безопасност на движението и преустановяване на административните нарушения. Тази цел е легитимна, но за постигането й не могат да се ограничават основни права и свободи. Когато санкционираният не плати глобата си в с срок, поведението му е неправомерно, но не е нито престъпление, нито административно нарушение, разсъждава още съдия Борислав Белазелков, който е писал становището от името на съда. Съдията допълва, че като не плати глобата си, санкционираният се поставя в положението на неизправен длъжник и може да търпи само принудително изпълнение върху негово имущество и доходи, когато държавата е присъединен по право взискател. Всяка лична принуда срещу длъжник по парично вземане е недопустима.
Съдията обяснява още, че отнемането на книжката може в някои случаи да лиши длъжника от трудово възнаграждение, както и от възможността да се грижи за семейството и близките си. Тази мярка повече пречи, отколкото помага, защото социално слабият длъжник може да се окаже без книжка до изтичане на давността на глобата.
Колкото до принудителното спиране от движение, то много често засяга и съпрузите, които не са длъжници, тъй като автомобилите са обща собственост.
"Отделен е въпросът за начина, по който се прилага на практика тази мярка от МВР", допълва върховният съдия.
Становища по конституционното дело са пратили още само МВР и правителството, които защитават закона. Така например вътрешният министър Христо Терзийски пише, че не се ограничават конституционните права на гражданите и тяхното придвижване, а се цели нарушителите да бъдат превъзпитани, а останалите - предупредени. Това е обективен, реален и законов механизъм за изпълнение на глобата, настоява МВР шефът.
В позицията на правителството се казва, че и Конституцията допуска ограничаване на някои права при определени условия. Тези ограничения целят да осигурят безопасността на движението по пътищата, те са временни и не са необосновани спрямо опазването на живота и здравето на хората. Щом глобеният не си е платил, значи санкцията не е изпълнила целта си. Всеки е длъжен да си плаща глобите, обяснява още Министерският съвет.
