Поредната кухо звучаща стратегия - за дългосрочната грижа, в която България много видимо изостава, изненада с огромното финансиране, планирано за изпълнението й от различни европейски източници в следващите пет години. За реформиране на сегашните ни домове за хора с увреждания и възрастни, които са печално известни с потресаващите си условия, в периода 2022-2027 г. България се кани да усвои над 1,5 млрд. лв. Парите трябва да дойдат по четири линии - Европейския фонд за регионално развитие (до 139,7 млн. лв.), Европейския социален фонд+ (632 млн. лв.) и Плана за възстановяване и устойчивост (753 млн. лв.). Ще се включи и държавният бюджет, макар че на този етап не е известно с колко.

За това финансиране миналата сряда кабинетът в оставка одобри план за действие през 2022-2027 г. по националната стратегия за дългосрочна грижа. Тази стратегия съществува от 2014 г., а целта й е да извади от сегашната трагедия грижата за хора с увреждания и възрастни. Тя е подплатена и в законови текстове. Според Закона за социалните услуги до 2035 г. трябва да бъдат закрити всички съществуващи домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домове за пълнолетни лица с психични разстройства, домове за пълнолетни лица с физически увреждания, домове за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домове за пълнолетни лица с деменция. Те трябва да се заменят с подкрепа в домашна среда, модерни услуги за резидентна и дневна грижа и пр.

Приетият в сряда план предвижда до 2027 г. да бъдат закрити 60% от домовете за хора с увреждания - около 41 институции, а всички домове за възрастни да бъдат реформирани в съответствие с новите стандарти, заложени в новите наредби.

НЕДОСТИГ

Данните към плана за действие хвърлят светлина към картината на социалните услуги за хора с увреждания и възрастни, която рядко достига до обществеността. Тя, разбира се, е до болка позната на всеки, върху чиито плещи ляга грижата за близък човек.

Пациентите с шизофренни заболявания, водещи се под наблюдение, са 29 559. Към 30.04.2022 г. лицата с психични разстройства, ползващи социални услуги в специализирани институции и услуги за резидентна грижа, са 1625. 207 души пребивават дългосрочно в държавните психиатрични болници. 1650 лица чакат за настаняване в специализирани институции и социални услуги за резидентна грижа към 31.01.2022 г.

Водещите се под наблюдение пациенти с умствена изостаналост са 25 934. От тази група изцяло зависимите от грижи и не можещи да се справят самостоятелно в ежедневието са приблизително до 2% (с тежка и дълбока умствена изостаналост) или около 400 души. Чакащите за настаняване по първо желание лица с умствена изостаналост са 455 към 31.01.2022 г.

Пациентите с деменция, водещи се под наблюдение, са 2730, но над 60-годишна възраст процентът на деменциите нараства от 1% до 30% в горните възрастови категории. Броят на чакащите за настаняване по първо желание в специализирани институции и в социални услуги за резидентна грижа за пълнолетни лица с деменция е 331 към 30.04.2022 г.

Чакащите за настаняване в специализирани институции за пълнолетни лица с физически увреждания и сетивни нарушения са около 100 към 30.04.2022 г.

Към 31.01.2022 г. чакащите за настаняване по първо желание в домове за стари хора и в центрове за настаняване от семеен тип за стари хора са близо 830.

Към момента в България около 9000 лица с увреждания и възрастни хора живеят в 159 специализирани институции за предоставяне на социални услуги. (Всички данни са за изцяло издържани от държавния бюджет институции.)

НАПРЕДЪК

Колко трудно напредва тази тежка реформа личи от отчета за свършеното до този момент в плана 2022-2027 г. Според него, през последните пет години капацитетът на специализираните институции за хора с увреждания и стари хора е намален от 10 965 места на 10 668 места, т.е. с 297 места (към 31.01.2022 г.). Същевременно, за същия период броят на местата в социалните услуги в общността за хора с увреждания и възрастни хора е нараснал от 9309 на 10 436 или с 1127 места (към 31.01.2022 г.).

ЦЕЛИ

В плана са описани и други количествени измерения:

- нови услуги за резидентна и дневна грижа и подкрепа за над 8300 лица с увреждания и възрастни, които не могат да се обслужват сами;

- нови услуги в общността за минимум 2700 лица с психични разстройства, умствена изостаналост, физически увреждания, със сетивни нарушения и с деменция, които ще бъдат изведени от специализирани институции;

- осигуряване на грижа в домашна среда и в общността, включително и патронажна грижа, дистанционни услуги и асистентска подкрепа на над 50 000 лица с увреждания и възрастни;

- в 840 от вече съществуващите социални услуги, които се финансират от държавата, ще се подобри средата, включително и чрез мерки за осигуряване на енергийна ефективност.