Медия без
политическа реклама

Заплатите във ВСС надхвърлиха 14 000 лв.

Върховният съд отказа да касира изборите за Висш съдебен съвет

20 Февр. 2023Обновена
Членовете на ВСС, шефовете на ВКС и ВАС, главният прокурор и директорът на НСлС получават 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд.
Илияна Кирилова
Членовете на ВСС, шефовете на ВКС и ВАС, главният прокурор и директорът на НСлС получават 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд.

10 194 лв. става основната заплата на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на главния инспектор с изтекъл мандат, на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), на главния прокурор и на директора на Националната следствена служба (НСлС). Това следва от данните на Националния статистически институт (НСИ) за средната брутна месечна заплата през последното тримесечие на 2022 г., пише "Лекс".

След добавяне на процента за прослужено време възнагражденията им нарастват на над 14 хил. лв.

Членовете на Висшия съдебен съвет, както и инспекторите са с изтекъл мандат. Те обаче продължават да изпълняват функциите си, защото последните парламенти с кратък живот не изпълниха конституционното си задължение да изберат нови членове. А Конституционният съд реши кризата, като позволи членовете на съвета и на инспектората да заемат постовете си безсрочно, макар и с изтекъл мандат.

Конституционният съд обяви, че главният съдебен инспектор и членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет могат да стоят на постовете си и след края на мандата си, докато парламентът благоволи да избере приемниците им.

Членовете на ВСС, шефовете на ВКС и ВАС, главният прокурор и директорът на НСлС получават 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд. Според Закона за съдебната власт (ЗСВ) главният инспектор получава колкото член на съвета. Възнаграждението на председателя на КС пък се формира като средноаритметично от заплатите на президента и председателя на Народното събрание. Възнаграждението на държавния глава се равнява на две депутатски заплати, а това на шефа на НС е с 55% повече от заплатата на народния представител.

Депутатските заплати се преизчисляват на всяко тримесечие. Те се равняват на три три средномесечни заплати от бюджетния сектор, които се смятат по данните на НСИ. Според данните от НСИ през декември 2022 г. средната работна заплата в обществения сектор е била 2127 лв. Това означава, че ако имаше действащ парламент, депутатите биха получавали 6381 лв. основно възнаграждение, а председателят на НС – 9891 лв.

Заплатата на президента съответно става 12 762 лв., а на председателя на КС – 11 327 лв. Т.е. членовете на съвета, тримата големи в съдебната система, шефът на НСлС и главният инспектор ще получават 10 194 лв. основна заплата и така тя за първи път надхвърля 10 000 лв. В моментна е 8915 лв.

По правило председателят на КС уведомява съдебния съвет за новия размер на възнаграждението си, а след това се извършва и актуализацията на това на кадровиците, главния инспектор и на тримата големи.

Инспекторите на свой ред получават 90% от заплатата на главния инспектор, т.е. техните основни възнаграждения ще станат 9175 лв.

По закон допълнителното заплащане за прослужено време в съдебната система е 2% от заплатата за всяка година трудов стаж, но не повече от 40%.

Така заплатите на членовете на ВСС, на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор, както и тези на шефа на НСлС и на главния инспектор нарастват на 14 272 лв. – с малки изключения за тези, които имат под 20 години стаж в системата.

Същевременно най-ниската заплата в съдебната система – тази на младшите магистрати, от 1 януари 2022 г. е 2992 лв. Очаква се заплатите в системата да бъдат актуализирани със задна дата, когато бъде приет бюджетът за 2023 г.

ОКОНЧАТЕЛНО

Смесен състав на Върховният касационен съд и Върховния административен съд отказа да касира изборите за членове на Висшия съдебен съвет от съдийската квота. Решението на върховните магистрати беше обявено днес. Върховните магистрати приемат, че изборната процедурата е проведена при спазване на правила, а онлайн гласуването е гарантирало тайната на вота на съдиите. Според тях са неоснователни възраженията, че в изборния процес е
констатирана аномалия, свързана с гласуването на множество потребители от един IP адрес. Това са публични IP адреси на съдилища, посочва смесеният съдебен състав.

Тайната на вота на магистратите, гласували електронно в изборите за Висш съдебен съвет, може да не е запазена.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата