В годината на българския "Букър" Национален Фонд "Култура" отделя 75 600 лева за превод на българска литература на чужди езици. Миналата година за целта са били заделени 300 000 лв. Вероятно голяма част от тях са неусвоени и това е предизвикало съкращението на бюджета по перото. За това алармираха в социалните мрежи издатели и преводачи.
Депутатът и управляващ съдружник на "Жанет 45" Манол Пейков припомни, че допреди няколко години България бе единствената страна в Европа (с изключение на Великобритания, чийто език говори половината свят) без държавна програма, която да подкрепя издаването на собствени автори зад граница. Помощта се изразява най-често в грантове за покриване на разходите по превода, а понякога и в допълнително финансиране за оформление и печат.
В този период България е издавала около 10 преводни книги годишно навън, изчислява Пейков. За сравнение Сърбия, която не е част от ЕС, издава около 100.
През последните години най-сетне има целево финансиране за превод от Национален фонд "Култура" – (частично) независима институция под шапката на Министерство на културата. Голямо разочарование в книжния бранш обаче предизвика преводната програма на НФК за 2023 г., обявена в петък.
"В годината на връчването на Международната награда "Букър" на български автор общият бюджет на програма "Преводи" възлиза на 75,600 лв. Максималният размер на финансиране за проект е 20,000 лв. Това значи, че ще бъде поощрено издаването на не повече от ПЕТ заглавия от български автори в превод на чужди езици", пише Гергана Панчева от литературна агенция "София".
"Миналата година общият бюджет на програмата възлизаше на 300,000 лв. Сега вероятно е толкова съкратен, понеже са били върнати голяма част от средствата. Та нека се запитаме: защо [са били върнати]? От съвсем скромния свой опит искам да ви споделя, че е изключително трудно да убедиш издател да издаде автор от нашия регион. Битуват клишета за българското писане, за литературата на Балканите изобщо. Издателите често губят пари от подобни начинания, заглавията не се продават достатъчно добре, няма и чак такова търсене, защото доста от пазарите се свиха след 2020 г.", уточнява тя. "Затова и тази програма е от изключителна важност за нашия културен облик, тъй като без нея част от чуждите издателства (и преводачите, работещи с тях) ще загубят мотивация изобщо да поглеждат към българската литература".
"Ако допуснем, че кандидати така или иначе трудно се намират – защо не им предоставим поне един адекватен вход в сайта на НФК, който да им позволява да пишат при своята регистрация на английски език?", пита Панчева. "Към момента е необходимо да пишат на кирилица и да се регистрират на български. Формулярът за регистрация е наличен за изчитане само на кирилица, а системата отхвърля всякакъв ДДС номер, който не е български. Защо за поредна година се изисква български данъчен номер за регистрация в системата на НФК? Как очакваме един издател от Германия или Франция да не бъде отблъснат от такива изисквания и параметри?", разказва тя за безбройните административни спънки пред желаещите.
Друго утежнение - за разлика от предишни години, сега програмата на НФ "Култура" е насочена само от страните на ЕС. Не могат да кандидатстват издателства от Великобритания, САЩ, Северна Македония, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Украйна, Грузия, Армения, страни от Близкия или Далечния Изток.
Преводачката Екатерина Петрова подчертава още една недомислица: чуждите езици, на които може да се кандидатства за субсидиран превод, не включват английския. "Според вас на какъв език журито (на Международната награда "Букър" - б.р.) е прочело "Времеубежище"?...", пита реторично Гергана Панчева.
Преводът на Георги Господинов на английски е дело на Анджела Родел, която е съ-носител на наградата заедно с него.
