Канадката Ан Карсън е тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за литература. Пресконференцията за обявяване на носителя на приза се излъчваше на живо на официалния сайт на Нобеловите награди Nobelprize.org.
Номинациите за Нобеловата награда за литература се пазят в тайна в продължение на 50 години. Вчера авторитетни издания посочиха и българския писател и носител на международна награда "Букър" Георги Господинов като един от фаворитите за Нобела за литература, който от 1901 г. вече 118 пъти се присъжда от Шведската академия в Стокхолм. Първият му носител е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. Миналата година отличието получи унгарецът Ласло Краснахоркаи.
Ан Карсън е световноизвестна канадска поетеса, есеистка, преводачка и професор по класическа филология. Тя е родена на 21 юни 1950 г. в Торонто, Канада. Творчеството ѝ се отличава с уникално смесване на жанрове - комбинация от поезия, класическа митология, есеистика и литературна критика, което я прави един от най-оригиналните гласове в съвременната литература.
Името на Ан Карсън редовно се споменава сред основните фаворити за Нобеловата награда за литература. Ингрид Карлберг, която е постоянен секретар на Шведската академия, обяви днес името ѝ като победител по време на пресконференцията, излъчена на живо на официалния сайт на Нобеловите награди Nobelprize.org. Карсън е отличена „за нейното смело и новаторско творчество, което в игрив диалог с класическата традиция създава нови форми за съвременната литература“.
Карсън е била много изненадана и много щастлива от новината, че е удостоена с Нобеловата награда за литература, посочи още Ингрид Карлберг. „Каза ми, че се намира в Исландия, където слуша вятъра“, цитира тя най-новата носителка на отличието. „Това е лудост. Всички са луди", каза малко по-късно писателката по време на кратко интервю за исландската обществена телевизия. Напоследък през част от годината Карсън живее в Исландия, уточнява АФП.
На въпрос ще се отрази ли Нобеловата награда на популярността й, тя отговори: „Предполагам, че на това се надява издателството ми. Ще имам стикер върху книгите си".
Ан Карсън е втората канадка, отличена с Нобелова награда за литература. През 2013 г. приза взе Алис Мънро. Тази награда е „източник на голяма гордост за Канада“, коментира в социалната мрежа „Екс" премиерът на страната Марк Карни.
Интересът на Карсън към античния свят започва още в гимназията. Нейният преподавател по латински ѝ помага да изучава и старогръцки език, което по-късно се превръща в основа на академичната и литературната ѝ работа. Карсън учи в St. Michael’s College към Университета на Торонто. Въпреки че напуска университета два пъти, тя завършва бакалавърската си степен през 1974 г., магистратурата си през 1975 г., а през 1981 г. получава докторска степен по класически науки. За известно време специализира и старогръцка метрика в Университета на Сейнт Андрюс в Шотландия. Защитава дисертация върху творчеството на древногръцката поетеса Сафо. Преподавала е класически езици, сравнително литературознание и творческо писане в престижни университети като Мичиганския университет, Принстън, Нюйоркския университет (NYU) и Макгил.
Творбите ѝ често преосмислят древногръцки митове в контекста на модерния свят. Сред най-главните от тях са „Ерос горчиво-сладкият“, „Автобиография на Червеното“ (Autobiography of Red, 1998) – изключително популярен роман в стихове, базиран на мита за Херакъл и червеното чудовище Герион, „Красотата на съпруга“, Nox (2010) – дълбоко лична книга елегия за смъртта на нейния брат, "Грешната Норма" (Wrong Norma).
През цялата си кариера Ан Карсън съчетава писането на поезия с преводаческа дейност и преподаване в различни университети. Тя определя етимологията на думите като отправна точка за цялото си творчество, се казва още в прессъобщението на Нобеловия комитет.
Карсън е известна и със своите високоценени преводи на древногръцки автори като Сафо, Еврипид, Есхил и Софокъл.
Единственото засега произведение на Ан Карсън, излизало на български език, е "Лекция по небеснопис" в превод на Казимир Храбър (2023).
Любопитен детайл в живота на Ан Карсън е, че тя започнала да взима уроци по бокс, след като била диагностицирана с болестта на Паркинсон през 2024 г., предаде Ройтерс, цитирани и от БТА. Тогава тя е на 74-годишна възраст. Този спорт се препоръчва като терапия, тъй като помага за подобряване на координацията между ръцете и очите, както и на последователността на действията.
Писателката, която е на 76 години, говори за влиянието на болестта върху почерка си в интервю по време на литературния фестивал „Луизиана“ в Дания през 2024 г.: „Задрасквам цели абзаци от срам... срам от лошия почерк“.
Карсън разказва, че се възприема както като визуален артист, така и като литератор. „За мен създаването на стихотворение е като създаването на предмет. Винаги съм ги възприемала по-скоро като рисунки, отколкото като текстове - но като рисунки, в които можеш физически да навлезеш чрез езика“, посочва тя в интервю за Си Би Си (CBC).
Още един любопитен факт за Карсън е, че прекарва седем години в четене на шедьовъра на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“, пише Ройтерс. В интервю за канадското радио Си Би Си Рейдио Уан (CBC Radio One) през 2016 г. писателката отбелязва, че след като е завършила книгата, е изпитала симптоми на абстиненция и това я подтиква да напише The Albertine Workout като начин да удължи преживяването, допълва осведомителната агенция. „Мислиш си, че животът продължава и след Пруст, но той изглежда толкова сив“, казва Карсън.
В The Albertine Workout канадската авторка размишлява върху образа на Албертин - една от жените, в които е влюбен разказвачът Марсел в романа на Пруст.
