Именитият руско-американски писател модернист, поет и преводач Владимир Набоков (1899-1977) е бил номиниран най-малко 10 пъти за Нобелова награда за литература, но така и не я получава. За десетата му последна номинация от 1974 г. се разбира едва сега, след като Шведската академия публикува секретни архивни материали, държани в тайна в продължение на 50 години, съобщава агенция ТАСС.
Списъците с номинации отпреди 50 години, до които кореспондент на агенцията е получил достъп, показват, че кандидатурата на Набоков е предложена от видни литературоведи от университети в САЩ, Германия, някогашна Югославия и Холандия. Въпреки това Нобеловият комитет не е разгледал тази кандидатура по същество. Шведските академици остават непоклатими в по-ранната си присъда: „Владимир Набоков: предложението е отхвърлено няколко пъти“, гласят архивни документи от 1973 г. Година по-рано Набоков е номиниран за наградата от нобеловия лауреат от 1970-а Александър Солженицин. В писмото си от 12 април 1972 г. авторът на „Архипелаг ГУЛАГ“ посочва, че Набоков „е писател с ослепителен литературен талант, точно от вида, който наричаме гений“. „Той достигна върха в най-тънките психологически наблюдения, в изтънчената игра на езика (при два водещи световни езика!), в брилянтната композиция, той е напълно оригинален, разпознаваем от един абзац – знак за истинска яркост и уникалност на таланта“, отбелязва Солженицин в писмото си.
Набоков е номиниран за Нобелова награда за литература през 1963, 1964, 1965, 1966, 1968, 1969, 1970, 1971, 1973 и 1974 г.
Победители през 1974 г. стават шведските писатели Ейвинд Йонсон (1900-1976) и Хари Мартинсон (1904-1978). Както показват архивните документи, основните съперници на шведите са били южноафриканската писателка Надин Гордимър (носител на наградата за 1991) заедно с англичанката Дорис Лесинг (носител на наградата за 2007), английските писатели Греъм Грийн, Антъни Бърджис и Уилям Голдинг (носител на награда от 1983), американските писатели Сол Белоу (носител на наградата за 1976) и Норман Мейлър, италианският поет Еудженио Монтале (носител на наградата за 1975).
Сред 102-те имена в списъка, публикуван в началото на новата година, са много известни писатели: аржентинският прозаик, поет и публицист Хорхе Луис Борхес, италианският писател, майстор на късия разказ Алберто Моравия (номиниран 17 пъти преди), шведската писателка Астрид Линдгрен, английският драматург Харолд Пинтър (носител на наградата за 2005), белгийският писател Жорж Сименон, германският писател Гюнтер Грас (носител на награда за 1999). 22-ма от тружениците на перото през 1974-та са номинирани за първи път; кандидатурата на Хорхе Луис Борхес пък се обсъжда още от 1962-ра…
Изборът на Шведската академия от 1974 г. е един от най-спорните в историята на наградата в тази категория. Членовете на уважаваната институция дори са обвинени от местната преса в пристъп на „национализъм и провинциализъм“, а решението за присъждане на наградата на двамата шведи е наречено катастрофално. В изявлението си относно лауреатите за 1974-та постоянният секретар на академията и председател на Нобеловия комитет от онези години Карл Рагнар Гироу подчертава, че нивото на креативност и на двамата писатели не е по-ниско от това на другите кандидати и лауреати и че съществуващите съмнения според него са по-скоро от психологическо естество по отношение на престижа – в смисъл че присъждането на наградата на шведи би могло да понижи стойността й и репутацията на академията.
Владимир Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно дворянско семейство. За да избегне революцията от 1917 г. то бяга в Ялта, в Крим, откъдето се отправя към Берлин, но самият Набоков се записва в Тринити Колидж към Кеймбриджкия университет в Англия, където от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През 1923 г. се присъединява към семейството си в Германия, издава поезия и първата си новела „Машенка“, междувременно се жени. През 1937 г. със съпругата си еврейка и сина си се мести във Франция, а през 1940-а, с напредването на германските войски в Европа, тримата се изселват в САЩ. Същата година младият писател създава първата си англоезична творба, The Real Life of Sebastian Knight („Истинският живот на Себастиан Найт“), а от 1945-а е американски гражданин. От 1961-ва до смъртта си Набоков живее в Швейцария. Сред най-известните му романи, освен скандално прочутия „Лолита“ (1955), са „Блед огън“ (1962) и Ada or Ardor: A Family Chronicle („Ада или страст: Семейна хроника“, 1969), които му създават име на един от значимите писатели на ХХ век.
